Procheti.com

Файлове от Стопанска история

Общо 15
Обществени науки
  • Стопанството на Германия в периода на домонополистичния капитализъм

    Важна линия в условията на генезис на капитализма, представляват стъпките към обединение на Германия(през 1815 година е създаден германският съюз, който обединява 34 монархии и 4 свободни града-Хамбург, Бремен, Любек и Франфуркт.)в рамките на този съюз няма общи финансии, армия нито дипломатически представители в чужбина,  все още има разлика в монетната система, в мерките и теглилките.
  • Стопанската история като наука

    Методът за изследване на СИ се състои в това ,че тя използва средствата за изследване на икономическата и историческата наука. Използва икономически анализ,статистически и математически методи за обработка на информацията,исторически метод за строго спазване на хронологична последователност.
  • Аграрно развитие на големите европейски държави и на САЩ през домонополистический капитализъм

    Нуждаейки се от финансови средства за да подържат силна армия, монарсите на Франция поощрявали развитието на промишлеността и търговията и особено на износа. Преследвали политически цели-искали да привлекат формиращата се буржоазия и да попречат на съюз между нея и селячеството. Настъпва упадък през последните години от царуването на Людовик 14. През този период във Франция бил запазен пълният монопол на феодалната аристокрация върху земята. Голяма част от земята си феодалите давали за обработване на селяните.те трябвало изплащат за ползването паричен оброк, т.нар. ценз който понякога достигал 1/3 от стойността на земята.
  • Увод в стопанската история. Периодизация

    Две събития отбелязват началото и края на домонокапиталистическия капитализъм-англииската буржоазна революция и парижката комуна. Този стадии обхваща времето 1642 – 1871г. 1-я етап продължава от 1642 до 1789г. Това е етап на манифактурен капитализъм. Утвърждават се буржоазните нации, идеологии и държави и продължава процеса на първоначално натрупване на капитала. Втория етап започва от Френската буржоазна революция от 1789 и индустриалния преврат в Англия и завършва с Парижката комуна. Ликвидират се феодалните остатъци, в големите европейски страни и Америка разцъфтяват буржоазно-капиталистическите отношения. Капитализмът се заражда в късното средновековие. През 16-17 век в града и селото възникват нови форми на експлоатация, фрмират се нови класи, утвърждава се абсолютната монархия, изменя се общественото съзнание. Големите географски открития превръщат европейската търговия в световна, разширявят обхвата й, ускоряват процеса на първоначално натрупване на капитала, поставят началото на колониалната експлоатация и преместват търговските пътища.
  • Феодализъм през Възраждането

    Пиринейския полуостров, цялото източно средиземноморие и така се превръща в световна империя според тогавашните представи. Завоевателните войни водят до: 1. До разоряване на дребните производители 2. Забогатяване на военно-племенната аристокрация 3. Поява на робството. Започват непрекъснати борби между обикновенните римляни които се наричали плебеи и знатните римляни патриции. Под натиска на плебеите патрициите започват да отстъпват а старите родови порядки се заменят с истинско държавно устройство основано върху 1. Териториално деление 2. Имуществено неравенство. В съяото време в римското стопанство все повече се настанява робовладение. Борбите са прекратени към 3-1 в.пр.н.е. и именнот тогава в рим процъфтява робовладелския начин на производство а класата на патрициите се слива с богатата част на плебеите и се образува единна робовладелска аристокрация. За разлика от Гърция робската сила и богатствата на робовладелците в Рим получават голяма концентрация. Това се дължи главно на продължителните завоевателни и успешни войни. Например към 1 в.пр.н.е. броя на робите в Римската империя е 12 милиона срещу 10 милиона свободни. За разлика от Гърция един робовладеле може да притежава хиляди роби
  • Възстановяване на българската държава и стопанската политика на Временното руско управление /1877 – 1879 г./

    Първоначално усилията на Гражданската канцелария, начело с княз Вл. Черкаски, са насочени към изграждането на административни и политически структури. В хода на войната обаче пред руските власти с цялата си острота възникват социално-икономическите проблеми. Основен в това отношение става аграрният въпрос, тъй като 87-88 % от населението се занимава със селскостопанска дейност. Наред с него възникват бежанските и миграционните процеси, които пряко се отразяват на главния стопански проблем поради обстоятелството, че до Освобождението около 40 % от обработваемата земя в Южна България и между 20 и 60 % в различните райони на Северна България са в турски ръце. Бягството на значителна част от турските чифликчии, черкези, татари и големи маси от обикновеното турско население подтиква обезземлените и малоземлените селяни, изполичарите, кесимджиите и ратаите към принудително завземане на изоставените турски земи. Голяма част от тези земи в близкото минало са насилствено или спекулативно отнети от законните им български притежатели.
  • Стопанската история като наука.Предмет, метод и задачи.

    ВГО са резултат от планове и инициативи на различни съсловия, предизвикани от различни мотиви. Но техния мащаб, продължителност и ефект не биха били възможни ако не бе се появил нов светски кръгозор в европейското общество. В продължителния период м/у 1400г до 1750г протича процеса на зараждането и отвърждаването на хуманизма, религиозния нонконформизъм и рационализма. Те са осн. идейни предвестници на далечното Просвещение. Осн. хронологични жалони и исторически постижения в този процес са главно 3: достигането до тропическа Америка от Хр. Колумб(1451-1506г), намирането на непрекъснат морски път от З. Европа до Ю. Африка, към Индия, и Първото околосветско пътешествие. Най- значимото от тези събития е откриването на Америка през 1492г.
  • Икономическо развитие на българските земи през Възраждането

    Още в края на ХVІ в. Османската империя започва да среща препятствия, които в предходните столетия преодолява без особени затруднения. Успехите на бойното поле започват да намаляват, армията търпи поражения и най-доходният източник на средства – победоносните войни, постепенно отслабва. Същността на османския феодализъм се изправя пред нови реалности, които налагат промени в основните механизми на източноазиатския деспотизъм, които първоначално не са осъществени. В същото време в западноевропейските страни настъпват чувствителни преобразувания, които се отразяват и във военното дело – изграждат се нови, редовни армии, променя се въоръжението, въвеждат се нови тактически прийоми. Спахийското опълчение и еничарския корпус обаче продължават да използват старите и изпитани военни методи, които при настъпилите в останалия свят промени най-често водят до поражение.
  • Стопанството на Англия между двете световни войни ( 1919 – 1939г )

    Всичко това обаче не довежда до укрепване на английското стопанство. Макар че военните действия не се водят на английска територия и някой клонове на английската индустрия по време на войната работят на високи обороти. Общият обем на индустриалното производство рязко намалява по време на войната. За воденето на войната са необходими големи финансови ресурси и това довежда Англия от състоянието на държава-кредитор преди ПСВ до държава-длъжник главно на САЩ. По време на войната рязко намаляват златните запаси на Англия, които се изнасят за погасяване на военни дългове. По време на войната Лондон губи ролята си на световен финансов център. Освен това САЩ и Япония през военните години засилват своята конкуренция на пазарите в Източна Азия, Централна и Южна Америка, дори и в страните от английската колониална система. Наред с това по време на войната и веднага след нея английските колонии започват да развиват собствена индустрия – нещо, което се подтиска от метрополията до този момент. 
  • Стопанство на Германия в периода на домонополистичния капитализъм

    . Съществуват редица вътрешни митнически граници, липсва единна монетна система, също така няма единство в мерките и теглилките, и това обуславя един раздробен и много слаб вътрешен пазар, който за дълъг период от време не стимулира производството в Германия. Отрицателен факто – многото продължителни войни(селската война и 30годишната война), политиката на меркантилизъм, която се прилага (тук в Германия има отрицатлено въздействие за разлика от други страни) Немският княжески абсолютизъм е особено реакционен в аграрния сектор тъй като поддържа изклюително сурови феодални форми и отношения, за дълъг период от време.  В селското стопансктво на Германия (целия 17ти век и първата половина на 18век тя остава предимно аграрна страна) се очертават 3 района и те се различават по структурата на поземлените владения и тяхното притежание от различни социални групи. ПЪРВИЯТ РАЙОН е на изток от Елба (обхваща източна Прусия, Бранденбург, Пумерания и селезия, където преобладават юнкерски стопанства, повече крепостни селяни, произоводството е ориентирано повече за външния пазар. Тук с течение на времето се оформят едри стопанства и особено характерно е това за Прусия.