Procheti.com

Файлове от Реферати

Общо 8705
Обществени науки
  • САМООЦЕНКАТА И НАГЛАСИТЕ В ИНТИМНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

    За да улови променливостта в степента, Милс (2004) разработва мярка за общата сила, която улавя мотивацията да се отговаря на нуждите на партньора безкорисно. Милс се фокусира върху няколко основни ползи, които мотивират склоността за жертвоготовност: човек преживява положителни емоции, отдавайки се в полза на другия и се чувства удовлетворен, когато е оценен от партньора заради отдадеността си във връзката. Според теорията за себеутвърждаването на Swann(1983) хората имат фундаментална необходимост да потвърдят своето разбиране за себе си.
  • Маслоу

    Маслоу подбира изследваните си лица сред лични познати и приятели, както и сред публични и широко известни исторически личности. Те са избирани както по положителен, така и по отрицателен критерий. Негативен критерий е отсъствието на невроза, психопатична личност, психоза или силни тенденции в тези насоки. При съмнение за психосоматично заболяване, Маслоу и колегите му правят по-задълбочено проучване. Те използват и тестовете на Роршах, но се оказва, че последните са по-полезни за откриването на скрита психопатология, отколкото за подбирането на здрави хора. Положителният критерий за подбор са данните, потвърждаващи наличието на себеактуализация, като все още тя е била трудна за дефиниране. По това време Маслоу я описва най-общо като пълно оползотворяване и използване на дарби, способности, потенциал.
  • Родителското приемане и отхвърляне – взаимовръзка с тревожност и депресия в зряла възраст

    Тревожните разстройства са специфични заболявания, характеризиращи се с патологична тревожност, която не е предизвикана от органичен фактор и не се дължи на друго психиатрично нарушение. Терминът тревожност е понятие с което са обединени състояния, които неизбежно се съпровождат с емоцията, обозначавана като тревога или страх. Въпреки, че между тревогата, страха или притеснението има различия, тук те се обозначават като тревожност. Тревожността се описва с думите „страх”,”напрежение”, „безпокойство”, ”притеснение” и др. Възможно е състоянието да бъде описано единствено чрез соматичните съставки на афекта: сърцебиене, задух, изтръпване и т.н.
  • на ІV и V глава от книгата на Борис Минчев-“ Обща психология”

    За да се изгради човек като личност е индивидуално постижение. Автора изказва горчивата реалност е, че една неголяма част от индивидите успяват да се заявят като личности в достатъчно широк мащаб, докато мнозинството хора са личности в един тесен битов мащаб, ако изобщо може да се приеме битовата реализация на личността. Получава се така, че въпреки тази принципна възможност, адекватното реализиране на личността е твърде недостатъчно с оглед на демократичните ценности. От там и психологията получава социална поръчка да изследва психологическите фактори във формирането на личността, да интензифицира и да направи по-качествен процеса на личностово формиране, който може да се нарече персонализация.
  • „Себепознанието и другите“

    За сега ще се спрем върху глава четвърта с Чарлз Кули, който въвежда понятието „огледален Аз“, отразяващо реакциите и оценките на другите хора, които личността получава за себе си. В изследванията на Шроугър и Шьонеман за „огледален Аз- образ“ се установява, че хората възприемат своята представа за Аз – образа си, а не действителната представа на другите за личността си. Човек сам за себе си не може да се себеопознае, за това информация в полза на себепознанието може да се извлече от директния контакт и ясно формулирана информация, оценки или характеристики от другия човек. Или в междуличностния контакт и самостоятелно получаване на информация от собственото поведение. А поведението и преживяването се осъществяват в социалното взаимодействие за това и анализът на чуждите реакции се осъществява и е свързан с него.
  • Изтича ли „сивото вещество” на нацията чрез емиграцията на младите българи

    Два такива случая са описани в новинарския сайт „Дневник”. Първият случай е на главен асистент от Физическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. На него му е наредено от фонд „Научни изследвания” към МОН да върне взетото от него финансиране поради отрицателна оценка на научната дейност по неговия проект. Куриозното е, че по проект са били заложени три публикации, а всъщност са били издадени три пъти повече и то част от тях са били публикувани в едни от най-реномираните международни списания. Отгоре на всичко същият учен има одобрен световен патент и е избран за млад учен на Софийския университет.
  • ‘‘Реален и невротичен страх‘‘ Зигмунд Фройд

    Наричан е ‘‘бащата на психоанализата‘‘ и е обявен за революционен гений от австрийския елит. Славата му несъмнено е придобила огромни измерения. Идеите на Фройд са колкото признавани, толкова и отричани. Това се дължи на факта, че тези идеи засягат дълбоко самочувствието на съвременния човек. Учението на Фройд е ярък израз на най-дълбоките духовни движения на епохата. Това е периода около световните войни. В този период човешката природа показва най-голяма жестокост. В такива екстремни форми на човешката агресия и разрушителност се раждат мощни философски и психологически школи (екзистенциализъм и фройдизъм).
  • Развитие през втората и третата година от живота

    Главното поведение чрез извършването на което се развива психиката е предметно – манипулативно , а резултатът от него е опознаване на света чрез предметите и свойствата им. Детската емоционалност насочва поведението към експериментиране с всички забелязани и достъпни предмети, в процеса на което мисленето създава множество понятия за все по-продължителни – до десетки минути – техни промени, следствие от които е постепенната поява на съзнанието през третата година.
  • Развитие от четвъртата година до тръгване на училище

    Като резултат от смяната на емоционалността се променя поведението. Играта с предметите и усвояването на социалните им функции, типична за предходния период, се измества от игра на създаване на отношения с околните и въздействие върху тях за заемане на привлекателно място в създадените отношения. Тази промяна е закрепена генетично – в края на третата година страхът от непознати изчезва, като е изместен от стремеж към поведение с други хора и въздействие върху тях. Децата стават конформи – нагаждат поведението си към това на партньорите в играта. Увеличава се подражателството – възпроизвеждат всяко видяно поведение. Главно средство за въздействие върху средата стават новите качества на психиката, а допълнително – тези на тялото.
  • Развитие от 11 до 14-годишна възраст. Ранно юношество – физиологично съзряване.

    Юношеската възраст е край на детството – преход от него към възрастната част от живота. В края на детството усвоените знания и поведение трябва да станат достатъчно големи за използване от възрастен човек – да са такава големина, бързина, сила, продължителност, съобразителност като на възрастен. • Еволюционен смисъл на детството – възрастната част от живота трябва да започне с достатъчно адаптивни знания и поведение, позволяващи съревнование с възрастните. Затова в последната част от детството – юношеската възраст – такива се появяват и създават особеностите на юношеската душевност – децата започват да разполагат с все повече качества на възрастните.