Procheti.com

Файлове от Реферати

Общо 8705
Обществени науки
  • ТИПОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

    Типологизирането като метод за систематизация на извършители на престъпления не е приет еднозначно в криминологията. Дали има необходимост от типология на пресътпниците или няма такава е все още дискусионен въпрос, на който няма еднозначен онговор. На този въпрос изследователите отговарят в зависимост от личния си опит в разследването на престъпления и разбирането си за криминалното поведение.
  • ТЕСТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИНТЕЛЕКТА НА ВЕКСЛЕР

    Тестът на Векслер за интелигентност е един от най-разпостранените. За първи път той е предложен през 1939 г. (Wechsler Bellevue Skale). Модификацията му от 1955 г. е в два варианта: за изследване на възрастни (Wechsler Adult Intelligence Skale; немски вариант HAWIE) и за деца (Wechsler Intelligence Scale for Children; немски вариант HAWIK). У нас той е адаптиран на основата на немския вариант и се прилага главно в клиничната и училищната практика.
  • Карл Роджърс

    Първото название, с което Роджърс дефинира своя метод, е „недирективна психотерапия”, с което подчертава неекспертното терапевтично поведение. Главното действащо лице в психотерапията е клиентът, затова и неговият подход се нарича „клиентоцентрирана психотерапия”. В края на творчеството си Роджърс избира названието „личностно центриран подход”, което има по-широко приложение и извън психотерапията. (Георгиева, Р., 2012) Тези три термина са били подменяни от автора поради изопаченото им разбиране , но като идея са взаимозаменяеми.
  • ТЕОРИИ ЗА ЛИЧНОСТНИТЕ ЧЕРТИ

    Традиционно е разбирането за чертите на личността като вътрешни причини или обяснения за кросситуационната консистентност на поведението. Теоретиците на този подход разглеждат чертите като характеристики, качества или процеси, които съществуват у личностите и се оказват причина за наблюдаваните стабилни поведенчески реакции в разнообразни ситуации. С други думи, един човек реагира на спектър от сходни ситуации по сравнително еднакъв начин поради наличието на определена личностна черта.
  • Теория на Е. Маслоу за йерархизация на потребностите. Потребност от самоосъществяване

    ). Прототип на Адлеровата теория. Опитва да компенсира грозноватата си външност като развива атлетични умения, но не успява да постигне високи резултати в спорта. Обръща се към книгите. Записва се в университета Корнел. Пъвият му курс по психология, му е преподаван от Титчнър, когото не успява да хареса, заради ужасната и безкръвна психология преподвана от него, която няма нищо общо с хората. Прехвърля се в университета в Уисконсин и защитава докторска степен там. Една година след това се връща в Ню Йорк и работи с Е. Торндайк в уни „Колумбия”. По това време е ентусиазиран Уотсънов бихевиорист.
  • Теоретични идеи за психичното развитие

    Емоционалното напрежение като афективно състояние на индивида се повлиява от две равни по големина но противоположни сили. Така интензивността на развитието става функция на противоположните сили, затова при продължително силно напрежение, а при психосоматични заболявания човек се явява аджитиран(прекалено объркан)което обикновено променя поведението. Важно е да се проследява изявата в група и да се отчита вътрешната динамика. Така се обсъждат соц. взаимодействия, структурата и мрежата на връзки характерни за групата. П
  • Темперамент, характер, личност. Взаимовръзка. Диагностика, диференциални особености и патология.

    А индивидът е отделният човек със съвкупността от всички присъщи на него качества: биологични, физически, социални, психологически и др. В структурата на личността се включват като правило способностите, темперамента, характера, волевите качества, емоциите, мотивацията, социалните нагласи и насочеността на личността.Личността се проявява единствено в обществото.Следователно личността носи изразения социален елемент.Тя има своята биологична основа в темперамента, психологична основа в характера ,а личността е социално формирана.
  • Психологията като наука . Място на психологията в системата на науките . Обект предмет и задачи на психологията . Връзка на психологията с естествознанието , философията и социалните науки

    Психологията възниква като самостоятелна дисциплина и наука в края на 19 век и носи старогръцко название – от „психе” /душа , дух / и „ логос” /слово , учение , знание/. Още от самота название на психологията /„учение за душата”/ подсказва , че съдържанието на нейния предмет на познание е вътрешният , психичен свят на човека . Изучаването на психичния живот на хората е необходимо не само за тяхното по – дълбоко опознаване , но и за развитие на обществото .
  • Въведение в когнитивната психология

    Нервният механизъм на основата, на който възниква и функционира усещането, се нарича анализатор. Състои се от три основни части – рецептор, сетивен проводен път, сетивно-клетъчно поле. Процесът на преобразуване на физическата енергия в нервен импулс се нарича трансдукция. Има два пътя на преаване на нервната възбуда: - специфичен – пътят на предаване следва този на анализатора; - неспецифичен – през ретикуларната формация.
  • Психологически особености на тревожния служител в организацията.

    Към първичните се отнасят – чувството на безпомощност пред опасността, раздялата или опасността на раздяла, страха от неодобрение на авторитарен човек, заплаха от околната среда. Към вторичните източници се отнасят – състоянието на конфликт със самия себе си, социална конфликтност,враждебност. Проявите на тревожност биват преки и непреки. Преките – нервност, неспокойство, враждебни избухвания, физиологични промени (изпотяване,отслабване), смущения в някои психични функции – вниманието,концентрацията. Към непреките прояви наред с някои физиологични промени се отнасят и някои психични,като некоординирани реакции,фобии,потиснатост, голяма загриженост за здравето.