Procheti.com

Файлове от Митология

Общо 16
Обществени науки
  • ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДАНИЯ И МИТИЧНО-РЕЛИГИОЗНИ ЛЕГЕНДИ

    . Разделя ме ги на 3 вида: предания за исторически личности, предания за исторически събития и предания за места. Важна задача за славянската наука е да се съберат, систематизират и изследват фолклорните произведения, които имат важна роля в народния живот. Предание за исторически събития се създават обикновено за важни, с голяма роля в историята на народа събития. Те не запазват много от историческата истина намесват се и много легендарни елементи. Важното в тях е ясно изразеното отношение на народа към съответното историческо събитие. Преданията за исторически лица се създават обикновено за народни герои, които се ползват с любовта и почитта на народа.
  • Мит и реалност

      Митът възниква в процеса на обособяване и развитие на човека като мислещо същество. В момента, в който започва да си задава въпроси за процеси и явления, необясними със средствата на науката, възниква необходимостта от тяхното изясняване и обяснение. Така примитивния човек стига до  търсенето на  причините за тези явления извън сферата на  достижимото и възможното. И тъй като не може сам да си създаде представа за природата им, приписва свръхестествени качества, визия и действия на хора, растения и животни или дори природни фактори. Всички народи имат ареал от разкази за свръхчовеци или нечовешки същества, надарени със свръхсила или различни от човешката същност.
  • Старогръцка митология

    Етапи на развитие на старогръцката митология. Опазилите се чрез гръцката литература и живопис митологични разкази, мотиви и образи са наследство от първоначалния устен етап от развитието на старогръцката митология, когато тя представлява най-ранната гръцка култура.Тя също е била в основата си система за нереалистично разбиране за света, съхранена в опазилите се разкази и образи. Първичната елинска митология би трябвало да представлява ориентация, модел за свят, една културна система, чието предаване от поколение на поколение да образува ранната история на елинската културна традиция. Наборът от традиционни сказания, образи и мотиви, който откриваме в старогръцката литература и изкуство, представя нов вторичен етап от съществуването на митологията.. При вторичната митология се използват не само елински разкази и мотиви, но и други образувания - литературни сюжети и жанрове, образи на действителни личности. Вторичната елинска митология не е просто наследница на първичната. Вторичната митология е определима  като система за нереалистично разбиране за света.
  • Елементи на общосемитски митoрелигиозни представи

    Шумерските държави-градове в политическо и военно отношение били независими една от друга и вследствие на тази политическа и икономическа раздробеност отначало и религиозните култове били също независими един от друг. Всеки град имал отделен върховен бог. Само с централизирането на властта и с установяването на владичеството отначало на Агаде (Акад), а после на Вавилон се оформила една, в общи линии, единна религия, чийто главен бог накрая станал Мардук, главният бог на Вавилон. Мардук погълнал в себе си образа на предишния главен бог Енлил. Богът-слънце Мардук като издигащо се от океана слънце е син на богинята на океана Еа и едновременно символ на плодотворното пролетно слънце. Единовластието на Мардук било осигурено от царя на Вавилон Хамурапи посредством обединяването на страната около 1700 г. пр. Хр.
  • Дионис - появявания и скривания на един дважди роден бог

    Роден от смъртна, Дионис не принадлежи по право към пантеона на Олимпийците. Въпреки това той успява да стане част от пантеона и дори въвежда и майка си в него. Омир е авторът, който разказва най-многа за Дионис. Според него тракийският герой Ликург преследва дойките на Дионис. Така той си навлякъл “гнева на боговете” и Зевс го наказал жестоко. Омир разкрева от части Дионисиевата съдба: “преследването” му от антагонични персонажи. От мита се разбира, че Дионис е приет от олимпийските богове, защото и те са засегнати от постъпката на Ликург
  • Тракийската богиня Бендида

    Още от най-ранните митологически пластове в Тракия може да се открие вълната от идеи, която обогатява религиозните представи на елините. Тя върви по линията на две направления – Орфей и Дионис. И ако тракийският орфизъм кулминира културно-исторически в държавно-религиозната аристократична соларно-хтонична доктрина на обезсмъртяването, осъществена от тракийските царе-жреци, царе-богове, с техните сектантски затворени благороднически кръгове, на другия полюс а тракийската религия кои народната дионисова набожност, която слива човека със заобикалящата го действителност. Тези обстоятелства са в действие пълният цикъл на развитието на човека и природата, балансиран в антитезата земя-небе, реализиран от тракийския цар-жрез, цар-бог или великата богиня-майка.
  • Гръцкият пантеон

    Аполон е братът близнак на Диана. Син е на Зевс и Лето. Аполон се приема като бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкувствата е представян като млад красив мъж, често с лира в ръка. Арес е бог на войната. Син е на Зевс и Хера. Арес олицетворява коварната, жестоката и вероломна война. Древен мит за Арес свидетелства за неговия негръцки произход. Следи за тракийския му произход се виждат в Одисеята на Омир и при Овидий. Неговата необузданост се проявява и в децата му, които имат жесток характер. Арес влиза в битките тежко снаряжен, карайки колесница, управлявана от неговите синове Фобос и Деймос. Артемида е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака и самата тя е дественица. Символ на Артемида е луната. Етимологията на името й води до „убийца” – въоръжена със ребърен лък. Класическата представа за Артемида е като дественица и защитница на целомъдрието.
  • Тракийско изкуство и митология

    В изкуството на варварите животинският стил показва животните не толкова като реални участници в действителни сцени, колкото като знаци на определени митологични идеи. Хищниците например изобразяват света на смъртта. В същото време обаче лъвът ясно съ свързва с реално въплъщение но мощ и власт. Това показва многозначността на изображенията.Дадения знак придобива конкретен смисъл само в определен контекст. По тази логика лъвът може да означава страната на дивото, но също така може да носи астрална семантика, ако се свърже с идеята за топло (стихията огън).в тракийската митология всички тези трасформации са налицев кана №155 от Рогозен и в апликациите от Огуз лъвът  е знак за царския статус на Богинята Царица и въплъщение на героя-цар, гонещ вълшебната сърна.
  • Зевс – змееборецът

    Кронос, от старогръцките легенди, няма типичните черти на антагониста, но определено действа против законите като изяжда своите деца. В този мит се проявява за първи път борческия образ на Зевс. Когато Зевс възмъжава и достига своята зрелост, той решава да отмъсти на баща си като му дава да изпие една вълшебна билка за повръщане. Зевс се съюзява със своите братя и сестри, с циклопите и хекатонхейрите. В тази битка Зевс не е само срещу баща си, но и срещу титаните. За да победи Зевс антагонистите, освен хитрината той получава и мълнии от циклопите. Тези атрибути са необходими за победа над носещите хаос, тъй като те не са хора и не са смъртни. Тъй като те са безсмъртни те не могат да бъдат победени с убийство, а само с оковаване или затрупване с камъни. Камъните са типично оръжие за змееборския мит и допринасят за победата на олимпийците над титаните – сторъките стоварват отгоре им планина от огромни камъни.
  • СИМВОЛЪТ НА ВИНОТО

    Лозарската култура е много стара. В Египет и в Близкия Изток вино са правели още преди повече от 5000 години. Ценили са го като божествено благословение, доказателство за силата на природата и нейния благотворен, съживяващ дух. Лозата наричали "ерпи", а тъмните гроздови зърна били "очите на бога Хор". В юдейския ритуал виното напомняло за благословението, което Йехова е дал на своя народ. На празник то не бивало да липсва — спомнете си първото чудо, извършено от Христос на сватбата в Кана Галилейска, когато Той превръща водата във вино.