Procheti.com

Файлове от Мениджмънт

Общо 66
Обществени науки
  • Алгоритмизация на управлението

    Един алгоритъм е определен ,когато липсва двусмислие във всяко предписано действие при решаване на поставената задача. Алгоритъмът е универсален , когато при изпълнението му може да се получат цял клас еднотипни решения на задачите. Така например алгоритмите за извършване на аритметични действия важат за представяне на числата в каквато и да е позиционна система ; алгоритъмът за намиране на най-голям общ делител е приложим за каквите и да са цели положителни числа a и b . Резултатността означава , че всеки алгоритмизиран изчислителен процес е краен , т. е. След прилагането на определен брой стъпки се получава решение на поставената задача или се показва неприложимостта на дадения алгоритъм за избраните начални стойноссти на аргументите. Ефективността на алгоритъма е свързана с това, че една задачаможе да се реши по няколко алгоритъма . Естествено е да се избере оня алгоритъм , при който за най-кратко време и с най-малко ресурси ще се реши задачата , която сме си поставили. Дискретността означава, че всеки алгоритъм може да бъде разделен на отделни, последователно изпълнявани етапи , всеки от които води до конкретен резултат
  • Съдържание на понятието "Управленска структура"

    Необходимостта от разглеждането на понятието управленска структура се обуславя от факта, че всяка стопанска организация се управлява от звена, които са взаимно свързани в управленска структура. Независимо от характера и ефективността на функционирането й, управленската структура съществува. Друг е въпроса, че в едни организации, структурата е строго иерархична и връзките са само "по началствуване и подчиненост", а в друга структурата е по-малко иерархична, а отношенията са координационни, консултационни, съветствуващи и др. Тези особености обаче не променят постановката, че управленската структура е неотменен елемент на  управлението на организационните системи.
  • Управленски структури - основни видове и приложения

    Линейната схема на управленските връзки се прилага често в новоизградени или в относително малки по размер земеделски стопанства. По правило тя е първата схема за осъществяване на управленските въздействия, която използва всеки собственик и предприемач при първоначалното разрастване на земеделското стопанство. Линейното управление добре се съчетава с почти всички организационни структури - най-вече с териториалната, продуктовата и технологичната. * При функционална управленска структура управлението се осъществява от ръководителя с използването на специалисти, които ръководят структурните подразделения по отделните функционални области, за които отговарят. Този начин на осъществяване на управленските връзки е подходящ за специализирано управление на производствения процес. Основните недостатъци на функционалната схема на управленски връзки / схема 16/ са свързани с;
  • Въведение в организационното поведение.Същност,предмет,похват,подходи

    Контингентния подход не приема традиционните схващания на научното управление за наичието на “най-добър начин” за извършване на дадена работа, за постигане на адена цел, за управление и за наличието на универсални принципи на управлението.Този подход отдля необходимото внимание на обстановката, на ситуацията, на условията, като обосновава, че различната среда правиразлични поведения и вздействия ефективни за организацията във всеки един момент. Системния подход е базиран на схващането за наличието на можеств променливи параметри във всяка организация, които се намират помежду си в сложни взаимоотношения.   1.2.Исторически корени на ОП Около началото на 19в сепоявява и първият интерес към потребностите на работещият човек.Собственикът на фабрика Роберт Оуен през 1800г отказвал да наема на работа малки деца,подобрявал условият на труд в предприятието си и учел работницте си на чистота и взаимна търпимост.Това дава достатъчно основания на Оуен да бъде наричан “баща на управлението на персонала”.     Друг ранен бизнесмен- Ендрю Юр раздавал чай на работниците си и им осигурявал вентилация на помещенията, плате отпуск о болест и медицински обслужване. Постепенно с помощта на Макгергър, Скинър, Маслоу и др., ОП достига своя зрял етап на развитие
  • Управлението – Новите предизвикателства, история и развитие

    Според изследвания и анализи на крупни научни и образовател­ни институции в световното стопанство настъпват дълбоки изменения по отношение на начина на формиране на връзките и взаимоотноше­нията между отделните държави и произтичащите от тях съдържателни характеристики в управлението на световното стопанство. До към 70-те години на XX век световното стопанство представляваше сравнително добре изградена система от обвързани помежду си национални стопанства, които запазваха и се бореха за съхраняване на свои собствени приоритети, като се опитваха да ги налагат на све­товния пазар. След 70-те години обаче, икономическата и политическа ситуация в световен мащаб се промени в резултат на действието на обективните икономически закони и силното преплитане на икономически и политически връзки между отделните държави. Постепенно се формира и структурира интернационалната бизнессреда и т.нар. региони, обхващащи държави, разположени в едни и същи географски области. Тя определя полето и пространството, което се развива транснационалното стопанство и където поведението на отделните държави се определя от тяхната специфика и изисквания. Някои от по-важните характеристики на транснационалното стопанство могат да се сведат до следните: Първо. Световното стопанство постепенно се трансформира от международно в транснационално и функционира на базата на мрежа от финансови потоци,
  • Системен подход при анализиране на мениджмънта

    Съгласно системния подход като система може да се дефинира всяко множество от елементи, между които са налице такива взаимоотношения и взаимовръзки, които дават основание те да се разглеждат в тяхното единство, като едно цяло. Следователно, основно системно качество на всяка организация е нейната цялост. Всяка цялостна система от своя страна се състои от “подсистеми” (съставните части на една система). Подсистемата може също да се разглежда като самостоятелна система от по-нисък порядък, която също притежава качеството цялостност. По отношение на подсистемите си всяка система се разглежда като “супер система”. Това са относителни понятия. Разделянето на една система на подсистеми се нарича декомпозиране. Самото декомпозиране представлява многостепенен процес, в резултат на който се получават подсистеми от първи, втори и т.н. порядък. Елементите на системата са такива нейни подсистеми от най-нисък порядък, които не могат да бъдат декомпозирани на подсистеми от същия тип.