Procheti.com

Файлове от Мениджмънт

Общо 66
Обществени науки
  • Същност, място и роля на продажбите в предприятието

    Управлението на продажбите е част, ф-я на марк. мениджмънт. То е процес на планова организация, ръков. контрол на операциите на продажби за постигане на фирмените цели следователно обхваща стратегия и тактически аспекти. Стратегията – план, които трябва да се изпълни, за да могат търговските работници да постигнат поставените цели квотите. Тя обхваща планирането на персоанала, опр. на цели, квоти на продажби, планиране териториите на продажби и др. Тактика – спец. средство за постигане на целите. Управлението на продажбите обхваща дейности като управление на промоция на продажбите и управление на персонала, заангажиран в продажбата вкл. свързаните с тях информационни процеси.
  • Етапи на процеса на вземане на управленски решения

    Когато ръководителят събере информацията, той започва да мисли какви решения да реализира. Много от възможните решения на даден проблем няма да бъдат реалистични. Това е така, тъй като нито ръководителят, нито организацията разполагат с достатъчно ресурси за тяхното реализиране. Освен това, причините за проблема могат да се намират извън организацията. Те могат да бъдат закони и решения на централни органи, които ръководителят не може да промени. Затова ръководителят е длъжен безпристрастно да определи същността на ограниченията и след това да пристъпи към формулиране на алтернативи.
  • Организационно поведение

    . Съдържание на схемата на характера: - взаимоотношения с колектива, с неговите членове - отношение към себе си и самооценка на лицето чийто интеграционна характеристика се прави - отношение към дейността и труда - социално – интелектуални, естетчни потребности от труд, развлечения, общуване, отношение към секса - интереси и наклонности - равнище и развитие на съзнанието - етика и естетични характеристики - психично развитие- говор, мислене, воля, особенностив сетивната и двигателна област, памет, внимание, фантазия, творчество, уравновесеност, реактивност и др. 28. Друди техники за отразяване на индивидуални развития - личностен тест на Кател - 7 елементна схема на Роджър - 5 елементна схема на Мънро – Фрейзър 30. Ценност - Устойчиво убеждение, че опр. Начин на поведение или статусна съществуване /Рокич/ - Полужителният елемент на всяка оценъчна двойка добро/лошо, нормално/ненормално, красиво/грозно
  • Фирмена култура

    Работните ритуали са свързани  с ежедневните действия на сътрудниците тези ритуали не дават бързи резултати но затвърждават чувството за сигурност и принадлежност към фирмата и придават значимост на деиствията.Отношението на членовете на фирмата на тези ритуали е като към процедури водещи до успех. Към тези ритуали се отнасят назначаването и уволняването, пенсионирането ,награждаването,наказанието.Работните ритуали показват на външния свят високата ефективност на фирмената култура ако тези ритуали бъдат осмислени фирмите могат да ги използват като помощници за изграждане на култура в производствения процес и това да доведе до постигане на добри резултати както технологични така и финансови. Управленските ритуали се отнасят до усвояване на конкретни социални стандарти и утвърждават чувството за сигурност защитеност и принадлежност към фирмената общност социалните стандарти са езикови, стандарти за обществено приличие за отношение между хората за излагане на проблемите във стандартизиран образец за даване на указания и за провеждане на официални съвещания. Езиковите стандарти са комплекс от писани и не писани правила в между личностното общуване. Стандартите за обществено приличие са свързани с осигуряването на оптимални условия на труд
  • Характеристина на страятегическите решения

    Стратегическите решения в малкия бизнес обикновено засягат неговото започване, растеж и оцеляване. Те се характеризират с ограничен брой алтернативи поради неголемия размер, оскъдните ресурси, слабото разнообразие и др. Основополагащи при стартирането на бизнеса са личната мотивация и потребността от независимост. Стратегическите решения засягат характера на дейността, перспективите за развитие, разполагаемите ресурси, наличния потенциал и др. Растежът на малкия бизнес е свързан с промяна на продуктите и пазарите. Стратегическите решения изискват маркетингови проучвания с оглед намаляването на неопределеността и риска. Тяхното реализиране е свързано със стабилно финансово обезпечаване. Оцеляването на малкия бизнес зависи от редица външни и вътрешни фактори, като икономически и финансови условия, конюнктура на пазара, лоялност на клиентите и др. Шансовете са в по-голямата гъвкавост, по-високата специализация, по-ниските разходи и др.
  • Същност на стратегическият мениджмънт

    Стратегическият мениджмънт цялостно обхваща планирането, организирането, ръководенето и контролирането на стратегическите действия. Стратегическото планиране дава възможност, от една страна, да се набележат стратегическите цели и задачи, а от друга - конкретните стратегии за тяхното реализиране. Стратегическото организиране позволява да се концентрират човешките, финансовите, материалните, информационните и други ресурси за изпълнение на поставените стратегически задачи пред отделните звена и поделения. Стратегическото ръководене дава възможност правилно да се насочва и направлява работата на персонала. Стратегическото контролиране позволява да се наблюдава развитието и своевременно да се предприемат необходимите коригиращи действия. Наред с основните функции се извършват и редица спомагателни функции, като стратегическо анализиране, прогнозиране, програмиране, регулиране, координиране, отчитане и др.     Стратегическият мениджмънт засяга бъдещото развитие на организацията. Той направлява усилията към постигане на нейните цели, балансира интересите на различните групи във и извън нея, насочва ресурсите за постигане на по-висока ефективност и по-голяма ефикасност в действията, контролира перспективното развитие и др
  • Функции на мениджмънта

    Индивидът е отделният член на организацията.Той има своите познания и умения, притежавани ценностни качества и отношения, нужди и очаквания. Групата  е съвкупност от хора, обединени по някакъв признак (професия, начин на мислене, хоби). Групата има свои функции и структура.В нея има определени роли и отношения.Тя оказва влияние и натиск по определени проблеми в организацията и може да бъде обект също на такива. Организацията  има свои цели, политика и стратегия за постигането им.Формулира своя структура на управление. Организацията, като цяло създава организационна култура на своя персонал, като нейните мениджъри имат свой стил на ръководство и определен тип на поведение. Мениджмънтът в една организация представлява общо многополастова сложна дейност, реализирана чрез дейностите на отделните мениджъри. В процеса на управление мениджърите следва да притежават следните качества: - Комуникативност. Управленският процес изисква непрекъснато общуване – не само между отделните индивиди(групи, формални звена), но и с външните участници в процеса на работа(доставчици,клиенти, държавни служители).
  • Управленски умения

    1МЕНИДЖМЪНТА най-общо представлява съвременна система за управление действаща в условията на пазарна икономика. Много често мениджмънт и управление се използват като синоними, но има съществени различия между двете понятия; управлението е по широко понятие и може да се отнася и за живата и за не живата сфера, докато мениджмънта се отнася само до управлението в социално-икономическите системи. Мениджмънта е самостоятелен вид професионално осъществявана дейност свързана с достигането на набелязани цели по пътя на рационалното използване на материалните и трудовите ресурси. Мениджмънта като система представлява съвкупност от различни съставни елементи основните сред които са: - принципи на управление; управленски функции; методи на управление; управленски технологии; информационно осигуряване; материално осигуряване; техническо осигуряване; правно осигуряване и други. Функция е много широко разпространено понятие използвано във философията, математиката, биологията и други науки. Под функции в мениджмънта следва да се разбира особен вид управленски дейности с помощта на които субекта на управление въздейства върху управлявания обект. Функциите на мениджмънта отразяват съдържанието на управленския процес и представляват съвкупност от задължения на управляващата подсистема. Крайният резултат от управлението е изработката на управленско въздействие, команда, заповед и други отправяни в името на изпълнението на предварително поставени цели. Управленските функции могат да се разграничат по два основни признака: -според съдържанието на управленския процес – това са основните управленски функции
  • Класическа управленска школа

       Този метод на управление е обаче достатъчно точен, за да се превърне лесно в погрешен метод. Ако се прилага този метод на планиране не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бърни икономически, политически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това, че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.   При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по – основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:   а/ по – голямото е по – добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността. Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
  • Характеристики (особености) на съвременното индустриално производство

    понятието иновация е въведено от афро-американски икономист Йозеф Шумпере в началото на 20в. (1911). Издава книгата “Теория на икономическото развитие”, определя иновационните процеси като създаване на нови комбинации, изменения в развитието на производствените системи и пазарите: - използване на нова техника, нови технологични процеси; - усвояване на продукти с нови свойства; - използване на нови източници на суровини; - изменение в организацията на производството и неговото материално-техническо снабдяване. - появата на нови пазари за реализация на продукцията. 1) иновацията е нещо ново, което се прави за първи път от физическо или юридическо лице. Началото се свързва с нова идея (инвенция); 2) иновации- идея минала през научни изследвания, инженерна разработка, прототип и усвоена в производството. 3) иновация= нововъведение; 4) Иновации- разглежда се като процес, т.е. последователност от взаимосвързани, но обособени по фази дейности= обновяване Като основни компоненти на иновационния процес за продуктова и технологична иновация следва да се приемат 4 вида дейности в следната последователност: - изследвания, които се делят на фундаментални и научно-приложни. Водят до развитие на науката и технологиите и резултата от тях може да се определи като научен напредък; - техническата подготовка, която включва проекто-конструкторска документация и технологична документация. Напредъкът се нарича технологичен, защото се създава технологията по-която ще се произвежда по-нататък