Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 906
Обществени науки
  • Стихотворението ”Тежко, брате...”

    Във втора строфа за пръв път се въвежда образа на отечеството = родина, представата за което е свързана с възрожденския пласт в националното съзнание. Загатва се и за завета на това отечество, който ще бъде свързан с националното освобождение. Лирическият аз се възмущава от самия себе си, от факта, че губи сили - “тия глупци като мразя”. Той започва своето пътуване, но не във физически смисъл, а в смисъл на духовно съзряване, изпълнен е с мрачни мечти, с “мисли бурни”. Противно на очакванията мечтите на младия човек са мрачни, но пътят към истината минава през духовното съзряване и през страданието.
  • Красотата, величието и светостта на родната реч, разкрити в стихотворението „Българският език”

    Още в първия стих „език свещен на моите деди” Вазов изгражда един величав образ на българския език, който е бил здрава основа на народа ни през вековете. Чрез него ние сме съхранили своята история за поколенията и сме запазили жи ва българскта традиция. Българския език той нарича език на „мъки, стонове вековни”, защото миналото на народа ни е изпълнено сас страдания и робски дни, а народът ни е страдалец. Това е майчиният за българите език – „език на тая дето ни роди”. Местоименната форма „тая” е означение не просто на майката, а на цялата родина, така двата скъпи за всеки човек образа се сливат. Тъй като е свързан с такива светини като родината, майката и историята, родният език е свещен. Чувствата са възвишени, словата вдъхновени. През годините на робството езикът става непревзетата крепост на българите, тяхната държава на духа.
  • Крайностите, до които стига младият Вертер в името на любовта

    С романа си „Страданията на младия Вертер” Гьоте се превръща в общоевропейска знаменитост. Този роман несъмнено е плод на преживяванията му през лятото на 1772. във Вецлар. По време на неколкомесечния си престой във Вецлар Гьоте се влюбил в годеницата на своя колега Кестнер- Шарлоте Буф. По това време Шарлоте е била красива деветнадесетгодишна девойка, която се грижела за своите многобройни братя и сестри поради внезапна смърт на майка си. Тя се отнасяла с очевидна симпатия към колегата на бъдещия си съпруг.
  • Христо Ботев

    *Отвличането на кораба “Радецки” е точно такъв мит. Когато бях ученик, събирахме пари за възстановяването на този исторически за България австрийски параход. За нас той е реликва, но за австрийците не е. В противен случай биха превърнали в музей оригинала. А през 1913 г. капитан Дагоберт Енглендер подарява на Етнографския музей в София останалите от четниците вещи. За европееца те не са били ценност, иначе би ги задържал. С това сравнение искам да покажа, че към всеки исторически акт може да има и друг поглед. За нас слизането на козлодуйския бряг е подвиг, за турците е било разбойничество, а за австрийците – отвличане.
  • Копнежът по родното в “ Да се завърнеш “

    Поезията на Дебелянов е вътрешно насочена към дома и той се явява като един от смисловите центрове в поетическия му свят. Завръщането в родния дом е завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина. Домът присъства в пространството на родното чрез иконописното присъствие на майката. А майката за Дебелянов е не само изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, но и опора, изпълнена с нежност и безсилие едновременно. Нейната усмивка блага е последен „пристан изаслона”, който връща на героя изгубената топлина. Майката е може би сравнена с иконата(“старата на прага”-“старата икона”).
  • До Чикаго и назад"

    По пътя към водопада, пътеписеца среща туристи,които са успели да видят красотата му. За Алеко те са щастливци.Сред тях е и една осемдесетгодишна жена, която според писателя ,може спокойно да умре ,след като е видяла Ниагарския водопад.Така нетърпението на Алеко все повече нараства.Читателите с притаен дъх очакват да се появи необикновенната гледка. С приближаване на водопада се чува бумтенето на падаща вода.След това погледът на Алеко се спира върху запенените къдрици на течащата вода. На стотина метра се вижда реката, устремена към пропастта.В далечината се забелязва канадския бряг,където водата е вече успокоена и ленива.Гърмът все повече се усилва и пред изумените погледи на туристите се открива величествена гледка. Наблюдателите са онемели от великолепието на картината.По лицата им се изписва безгранично благоговение.
  • “ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”-ПОЕМА ЗА АДА НА НЕВИННИТЕ СМРАЗЯВАЩИТЕ ВЕЧЕРИ В ГРАДА НА ЗЛОТО СОЦИАЛНАТА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ НА СТРАДАНИЕТО /1922-1923Г/

    ВЕЧЕРИ-вечерта символизира края на светлината V обобщение и символ на един кризисен човешки свят -истинските зимни вечери предполагат-топлина,уют,сигурност-благословено сядане на трапезата –такива зимни вечери не се случват- .-светът на зимата е онемял свят на бедността- -те са антипод на живота-тук ДОМЪТ е зачертан като топос!! V смъртта дематериализира битието ХС и БОТЕВ-“Обесването на В.Левски”-“вихрове гонят тръни в полето” и студ,и мраз и плач без надежда навяват тебе скръб на сърцето” Vтворбата на Ботев е ПАЛИМПСЕСТ/оригинална основа/,даваща топиката/мястото/ на зимния свят VVпри Ботев плаче МАЙКАТА,при Х.Смирненски-жената
  • Николай Василиевич Гогол

    Майка му Мария Ивановна произлиза от полски благородници, а баща му Василий Гогол , е обикновен украинец, драматург пише стихове на руски и украински, и изучавал птиците. Починал, когато Гогол е бил едва на 15 години.Смъртта на баща му e тежък удар за цялото семейство. През 1820 година Гогол постъпва в училище за висше изкуство в Нежен и остава там до 1828.Той не беше много популярен сред неговите съученици, които го наричаха "мистериозно джудже", но едва с два или три от тях той формира трайни приятелства. Бил беден ученик, без желание да учи и проявявал непукизъм към училището и поведението си.
  • ВИТАЛНОСТТА НА БЪЛГАРИНА В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ЕЛИН ПЕЛИН

    Това съвсем не означава, че модернистичните и екзистенциални идеи имат господстваща роля в творческите решения на българските автори. Творци като Елин Пелин и Йордан Йовков преоткриват трагичната проблематика, свързана с живота на българина, романтичната обаятелност на обикновения човек. Те продължават традицията в областта на кратките белетристични форми и внасят в литературата ни изключително богатство от изразни средства, в портретирането и психологическата характеристика на героите, в пейзажа, в описанието на бита — нещо, което издига творбите им на по-високо естетическо равнище, а героите са по-живи в сравнение с Вазовите.
  • Виспянски- “Сватба”

    Сватбарите са ясно разделени на краковска интелигенция и броновицки селяни. В самото начало на XX век това е ясно и значимо разделение. В периода на “Млада Полша” се заражда движение, подигравателно определяно като “chłopomania”, представляващо прекалено издигане на полското село. Декадентските поети на село откриват единствено красотата на живота, припсват му нравствено здраве идеализирайки го. Смесените бракове, свързващи два социални слоя, са като възможност за нацията, приписвано им е символно значение, смятани са за възможност за възраждане на полското общество.