Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 895
Обществени науки
  • ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА КНИГА

    Оригинални са произведеният, които са самостоятелни, а производните се създават на базата на вече съществуващи произведения. Сборни произведения са тези, които включват две или повече творби. Те се делят на колективни и съставни в зависимост от това дали съставките са създадени специално за случая, или са съществували преди това. Оригиналните произведния са – литературни; музикални; сценични; фотографски; архитектурни; филми и други аудиовизуални произведения; произведения на изкуството; проекти, карти, планове, схеми и др.; графично оформление на печатно издание.
  • Влияние на Шекспировата драматургия и на Романтизма в драмата

    През 1858 г. Васил Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи.[1] В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...“ и „Милно и жално към въсток гледа...“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г. написва повестта „Нещастна фамилия“, първата на български език. След връщането си в Одеса Друмев пише втората си повест „Ученик и благодетели“ (1864–1865). Климент Търновски умира на 23 юли (10 юли стар стил) 1901 година в София.
  • Борис Пастернак

    Книга с этим названием была составлена осенью 1916-го и вышла в канун 1917 г. . Одним из предположительных названий книги было “44 упражне¬ния”, для окончательного — использована строчка из сти¬хотворения “Петербург”. Для переиздания книги в 1929 г. Пастернак переработал многие из составивших ее стихов, добавив три стихотворения, сохранившиеся у него у рукопи¬сях. В книге 1929 г. раздел был посвящен В.Маяковскому, под обаянием знакомства с которым писались стихи 1914-1916 г.
  • Български автори

    Христо Ботев е реалист. Характерно за неговото писане е, че той е авторът, който описва художествения-условен литературен герой, чиято личност е съвпада с личноста на автора. 3. Влияние за формирането на художествения светоглед на автора. а) Философия - няма влияние върху формирането на светогледа на Христо Ботев. б) История – тук отражение дава историята на България. Христо Ботев е в една земя, в която живеят българи, но няма българска държава. Той много добре знае кой е пътят към свободата – съпротивата.
  • Литературознание

    Непосредствено това е словесният строеж на произведението, художествената реч, която се произнася на глас или „наум” с помощта на органите на речта, възприема се с помощта на органите на слуха и която се състои от звукови вълни, разположени във времето. С помощта на словесната страна на формата във въображението на читателите и слушателите се възпроизвежда нейната предметно-изобразителна страна – живота и дейността на персонажите на произведението в техните пространствено-времеви условия. При възприемането на епичните, драматичните, лирико-епичните и описателно-лиричните произведения въобразяваният от читателите и слушателите живот на персонажите е подобен на възприемането на
  • Връзката между език и култура

    Езикът е важен компонент , тъй като се възприема като огледало на културата. За съжаление с настъпване на индустриалната епоха и с появата на днешното консуматорско общество много думи са изчезнали от нашия речник или са загубили смисъла си.Можем да усетим една печална тенденция на нашата епоха- товае девалвацията , опустошението на смисъла: една дума е станала модна , и поради честата й употреба , тя или губи или променя първоначалното си значение.В периода след1990 година сме свидетели на големи обществени сътресения и промени , поради тази причина навлизането на иновации в българския език е с по-голяма честота.Докато преди този период езикът се е развивал по-плавно , новите думи са били по-малко.
  • Иван Вазов “Българският език”

    Абсолютната ценност и светост на това триединство определя благоговейното отношение на народния поет към всяка от съставките му. Затова още в първите години след Освобождението той порицава равнодушието към родната земя /”Отечество любезно, как хубаво си ти!”/, а скептичните оценки за нашето минало и език, засягащи националното ни достойнство, той отхвърля чрез страстна полемика /”Опълченците на Шипка”, “Българският език”/. Стихотворението “Българският език” Вазов създава през 1883г. и го преработва след близо тридесет години, за да го включи в пълното събрание на съчиненията си /1911/.
  • „Майце си”-Христо Ботев

    Те приобщават Ботев към революционните поети на 19 век-Байрон,Мицлевич и др.Първото Ботево стрихотворение-„Маийце си”, разгръща и разрешава проблеми, които са стойностни за нацията и за отделната личност, и заедно с това емблематични за цялостното му творчество.
  • ТЕМИ И ИДЕИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

    Поради ненавистта си към всякакви школи обаче Славейков, чиято литературна дейност подготвя почвата за символизма, не става символист. Той принадлежи към една културна генерация, търсеща своите духовни опори във Възраждането, но намерила реализация в новите, модерни естетически веяния на Европа. Има няколко важни фактора, които оформят Пенчо Славейков като гражданин и творец. На първо място, това е принадлежността му към семейството на стария Славейков, видния демократ, общественик, публицист и поет, а след Освобождението – един от създателите на Търновската конституция. От баща си младият Славейков възприема духа на демократизма, борческия характер, будната гражданска позиция.
  • Теми, идеи, проблеми и мотиви в творчеството на Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ал.Константинов, П.П. Славейков, Елин Пелин, П.Яворов, Д.Дебелянов

    По отношение на езика – Ботев е майстор на епитета, наследен от нар.песен, на метафоричния епитет „пътят е страшен, но славен”, на метафората глагол ”мълчи народът”, на антитезите, свързани с противопоставяне на силните чувства, на контрастите. Майстор е на персонификацията на природата – „До моето първо либе”/романтичната картина на революцията/. Ботев създава в творбите си хронотоп /ХРОНОТОП (гр. chronos — време, и topos — място) — хронотоп буквално означава „време—пространство” и изразява органичната връзка между тези две категории. Терминът обхваща времето като четвърто измерение на пространството. Съветският учен М. Бахтин въвежда понятието хронотоп и при разглеждане на литературно-художествените произведения. В тях пространството се динамизира чрез движенията, предвидени в сюжета, и историческите периоди, които този сюжет обхваща.