Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 94
Обществени науки
  • Ренесансови възгледи в “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски

    Понятието “народ”, според великия възрожденец, е неразчленимо единството от славяни и българи и се опотребява в смисъл на етническа общност. Сред славянския род българите се отличават с ред физически белези, морал и предимства: “От целия славянски род най-славните са били българите.”, но основно ги характеризира в сравнение с гърците. За разлика от южните си съседи, които са мъдри, но лукави и несправедливи, българите “нямат изтънчени думи” и са “прости и неизкусни”, но са незлобливи и гостоприемни – “в своя дом приемат и гощават всеки”. В миналото нашите прадеди са имали култура, достойна за уважение, но поробителите турци я унищожават и довеждат талантливия ни народ до културен застой.
  • Текстовият свят

    "Вселената е промяна","Всичко тече,всичко се променя"Безброй гениални с простотата си мисли,изказани и от мъдреци,и от обикновени хора,ни убеждават в изменчивостта както на природния,така и на човешкия свят,на моралните,нравствено етични и естетични категории...на всичко.В зората на третото хилядолетие обръщайки поглед назад,виждаме историята на човешката цивилизация като низ от промени,благодарение на различните видове текст.Издълбан в/у камък,написан в/у пергамент или хартия,запечатан в/у СД или дискета...независимо какъв е носителят,текстът винаги ни пренася в един друг свят.Точно текстовият свят е този,който ни приобщава към светлината и на научните познания,и на познанието на Доброто и Злото.Информира и развлича.От страниците на книгата, вестника, списанието...или от екрана на телевизора,компютъра,мобилния апарат...
  • Атанас Далчев - Къщата

    Стихотворението „ Къщата ” много плътно се вписва във веществения художествен свят на твореца. То е включено в неговата същинска самостоятелна стихосбирка „ Прозорец ” ( 1926 г.). Още заглавието на творбата – „ Къщата ” – илюстрира определението , дадено от доц. Виолета Русева , а именно – „ вход на смисъла ”. То има съвсем конкретни , общоизвестни , общовалидни съдържателни измерения. Членната форма „ та ” означава , че това е точно определена къща с установено място , с неподлежаща на съмнение вещественост и строго детерминирана функция. Но още с първите стихове , които също като заглавието са „ силни позиции ” в текста , читателят остава шокиран: къщата на Далчев е изгубила основните си семантични значения на уют , топлина , покой , защитеност , хармония. Тя внушава усещането за тайнственост и неизвестност; студенина , граничеща с ужаса: Сам дяволът я сякаш дал под наем, / но неизвестно кой е наемателят
  • Любовта и приятелството в нас

    Но живи ли са днес Ромео и Жулиета? Къде е мястото на любовта в динамиката на двадесет и първи век? Излиза, че технологиите и машините изместиха чувствата на последно място. Хилядите пеперуди в стомаха, предизвикани от любовно вълнение, протегнатата приятелска ръка, къде се вместват приятелството и любовта в нас днес!? Мисля, че ние, хората, се превърнахме в роботи, или по-точно в роби. 
  • Бай Ганьо днес

     Бай Ганьо пътува из Европа и не попива нищо от нея. Той просто минава,носейки ценни богатства в дисагите си. Старият континент не успява с нищо да обогати образа му,душата му,но затова пък съумява да си създаде безспорен имидж сред чужденците.”Келепирът” е важен,затова е хубаво и търговийката да върви. И Бай Ганьо дава всичко от себе си. Той лъже,мами,съмнява се в честността на чужденците(може би ,защото се сеща колко пъти самият той е казвал истината) и не позволява на никого да се докосне до дисагите му „Как ще им ги дадеш бе,братко,гюл е това.....-ще бръкне да извади някое шише-иди го гони сетне!” Прав е. Българинът е тъпкан с векове. И може би затова е успял да си създаде доста удобна черупка-пропускани вътре биват само „своите”,а всеки чужд и съмнителен тип бива отмината пренебрежително.
  • Лудите,лудите-те да са живи

    Марко се превръща в “заклинание”,с което той благославя “лудостта” на един народ. Не е случаен фактът ,че именно чорбаджи Марко е героят,който трябва да осмисли “лудостта” и нейните последици.Преди всичко той е стопанин,човек на дома и семейството.Неговият житейски опит дълги години го е учил на предпазливост и оцеляване в условията  на робството.Той знае,че всяко нарушаване на нормата е съпроводено от жестоки наказания.Това го прави скептичен и неуверен.Пътят на преобразяването на героя преминава през няколко събития,който в своето натрупване водят до онази метаморфоза,която ще накара героя да възкликне:”Лудите,лудите-те да са живи!”.
  • О, неразумни и юроде

    . Паисий добре разбира, че ако продължават всички да се отричат от вяра и език то така ще се погуби българската нация. Защото за формирането на един народ е необходими единна вяра и единен език, а българите са постигнали това. Хилендарски им показва колко велики са българите, защото първи от всички славянски народи  са имали своя писменост и са получили своето кръщение. Векове наред дедите ни са се борили за това, но хората не са осъзнали какво правят, подтиснати от тежкото робство, предавали своята вяра и език. Именно затова Паисий написва тази история, за да може всеки един, от прост орач, селянин, търговец, занаятчия до най-заможния, да разбере колко са ценни вярата и езика. Иска също така да повдигне духа 
  • Трябва ли заради “пробуждането” да се отказваме от “пиянството”?

    Отварям очи, но всичко е различно. Това чувство в мен сякаш липсва. Къде ли е то? Ставам и излизам навън. Оглеждам хората, но сега те са толкова различни. Какво е станало тук? Всички са толкова напрегнати, в очите им този път се чете разочарование. Всичко е толкова различно. Пропадането на борбата е довело до пропадане на хората. Всеки се е превърнал в животно, което пази само своята територия. До вчера всеки един от тях беше готов на всичко, а сега... Да, борбата е довела хората до отчаяние и предателства. Не мога да позная нито един от хората, които до вчера бяха наредени първи в боя. Всеки се е “събудил” и е осъзнал колко несигурно и неорганизирано е било всичко.
  • Пейо Яворов - Нирвана

    Зараждането на духовен живот е иден­тично със зараждането на биологическия живот на човека сред „вечните води” на духовния безкрай и на материята. Преди да се появи материалната, биологическа форма на живот, се заражда духовна­та траектория на личността, която ще напусне хармоничния покой на „Вечните” и „безбрежните води” на Нирвана с раждането на човека. Тоест, материалната биологическа връзка с външния обективен свят отнема Нирвана от душата на човека. Той се разделя с хармонията на духа, но дълбоко в подсъзнанието си но­си в отразен - вторичен - вид блаженството на душата
  • Изразни средства

    Перифраза – название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз. Пример: Черноморска столица (Варна). Той ни напусна, отиде си (умря). Ирония – към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка. Пример: Ти си голям умник! – каза той възмутен..