Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 94
Обществени науки
  • Разходка в дивата планина

    Набързо се облякох и след миг се намерих на една тясна и камениста пътека, на която не се виждаше края. Това бе моят път към този нов и непознат за мене свят. Аз смело пристъпих напред и се потопих в една съвсем различна обстановка. Това бе свят, изпълнен с живот, с красота, но и със спокойствие и хармония. Вървях спокойно, крачка по крачка. Нямаше закъде да бързам.
  • Трагичната самота на човека в стихотворението „Скрити вопли” на Дебелянов

    Завръщането в детството, в невинния свят на нещата, е общ мотив в човешкото творчество. „Да се завърнеш в бащината къща...” е оная негласна, присъща всекиму тъга на душата, търсеща брод към духовния покой. Пътуването към родното е представено чрез обобщено-лични глаголни форми, умело употребени рими, епитети, сравнения, метафори, повторения, възклицания. В монологичната изповедна форма на елегията прозвучават и диалогични интонации, насочени към търсене на желания събеседник, който да разбере посланията и откровенията на новия, модерен, но самотен човек.
  • Българин да се наричам....

    Обичам България, защото е моята Родина. Обичам родния си дом, родителите си, близките си хора, природата на това райско кътче, но с годините съмненията ми стават все повече. По-лесно е било на Вазов, защото е живял заедно с хъшовете в Румъния, защото е съвременник на революционния порив на българския народ за свобода. Макар и изкористена тя от първите български правителства след освобождението, той е имал към какво да се връща и кое да му дава кураж и творчески импулс – към славното минало на нашия народ.
  • Моят живот след 10 години

    Животът е една съдба която не се крие нито в стъклената топка на някоя врачка,нито в празната чашка от кафе..Крие се някъде или може би бяга от нас самите.От нашата устременост да узнаем каква е тя.И когато почти я стигнем,тя променя формата си,заблуждава ни и отново започва този период от търсене на бъдещето,на животът,който така и никой не разбира покрай цялото това търсене на някакъв смисъл.
  • Косачи

    Заглавието подсказва социалната принадлежност на героите и основното им занятие: те са косачи – хора на изнурителния полския труд, напуснали поради недоимък родния си край, били път цяла седмица, за да дойдат в Тракия, “дето тревите зреят по-рано”. Това е разказ за тяхната неволя в чуждия край, за тъгата по дома и близките, за търсенето на утеха. Откриват утехата в мъдростта на приказките и в тъжните песни за раздялата и изневярата. Така заглавието, намиращо се в силна начална позиция, служи като своеобразен ключ към внушенията на разказа. Той ще разказва за селския човек и пътищата към запазване на човешкото, открита в силата на словото, съхранило паметта за човешките достойнства
  • Моята надежда

    Светът, в който живеем, е хаос, свят на корупция, свят на много бедни и много богати, в който свят важат законите на джунглата. В такъв свят ли искаме да живеем? Та ние сме хора, а не животни! Не случайно сме надарени с разум, който обаче трябва да използваме максимално и не само за себе си. Пътят към добротата не е никак лесен, защото не знам на кого помагам. Дали е на онзи нищожен човечец, който цели само как да „изплува” на нечий гръб, или е онзи, който има сърце да оцени и най-малкия жест?
  • Чичовци - Иван Вазов

    Така Вазов въвежда читателя в една дребнава житейска ситуация,която характеризира психологията на тези българи.Езикът на героите е невъздържан,грубоват,яростен,на места простоват и низък.Различни са чувствата,които излъчват тези епизоди,но едно е сигурно,че авторът се присмива на елементарното битово ниво на своите герои и невъзможността те да погледнат мащабно на това,което се случва в България.
  • Първите впечатления от новия свят - сбъднатите и несбъднатите мечти на хуманиста Алеко

    Живият спомен съхранява и противоречивите чувства, които поражда у пътеписеца първото докосване до Новия свят - удивлението от неорганични човешки възможности, намерили простор зад океана, и тревогата, че хората могат да станат жертва на безкрайните си амбиции. Щастливецът горещ почитател на човешкия ум, е възхитен от неимоверния научно-технически напредък, постигнат от американците
  • Не случайно литературата е наречена ЧОВЕКОЗНАНИЕ

    Езикът на литературата е като тънко перо, което гали нежно всяко ухо. Още от древни времена поетите са заемали почетно място в обществото. Не всеки може да излее това, което крие в душата и сърцето си на лист хартия. Това  е изкуство, дарба, която не всеки притежава.Аз смятам, че хората на изкуството са едни от най-щастливите хора на света, защото когато твориш нещо със сърцето и душата си ти правиш не само другите, но и самият себе си щастлив. Тази любовта към изкуството те кара да се чувстваш по-щастлив и най-вече в мир със самия себе си, а по-хубаво от това няма на този свят.Литературата ни показва каква е истинската сила на словото.Показва ни колко много значат думите и силата която носят.В литературата няма правилно и грешно.
  • Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме

    А един малък човек в прогимназията винаги изпитва потребността да чувства нечия ласка. Но човек расте физически, расте и духовно. Нарастват и неговите потребности и изисквания. Той вече започва да гледа на света през своите очи, осмисляйки всичко заобикалящо го със собствения си ум.Човекът, пораснал вече в индивид, има и свои собствени критерии за оценка на нравствените ценности. Той вече има свои изградени навици и умения, принципи и реакции на принципа „проба-грешка”. Така той си извоюва правото на собствено място сред другите индивиди. Той отсява през своето си морално сито обграждащите го индивиди, избира от тях „човеци”.  Но като разумно същество не ги приема безрезервно, а предявява и изисквания към тях, стремейки се да ги „облагороди”.   Можем да намерим много начини да сме в помощ на ближния