Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 94
Обществени науки
  • Европейци сме ние, но не съвсем

    България, чрез Светите братя Кирил и Методий, определя принадлежността си към източната половина на европейската цивилизация, към общото ни духовно и културно наследство. Измислили азбуката на славянските народи, те двамата се мостът между Изтока и Запада на една Европа.
  • „Аз искам ,каквото иска бог „ За историята на един живот (Есе върху граф Монте Кристо на Александар Дюма)

    Едмон Дантес и Граф Монте Кристо една двоинна история разказваща за двата живота на един окаяник имал дързоста да излезе преизподнята на затвора и да наказва с помоща на провидението. Забравих вече как съм живял преди онази злокобна нощ на кораба „Фараон” .Помня само ,че в очите на дваисет годишния помощник капитан имаше толкова сила и вяра , че управлява живота си , че ако някои бе споменал частица от онова щях да се исмея на глупавите му братвежи.
  • Децата на Европа-еднакви и различни

    Но както има различни цветя в градината и те всички ни радват с красотата си, така и децата на Европа са различни. Има деца с различен цвят на кожата-черни, жълти, бели; момиченца и момченца; деца говорещи различни езици, но разбиращи се на някакъв общ за тях, скрит език-може би усмивката; деца с различна вяра-в Бога или в Алах, но и с една обща вяра-в Доброто; деца –бедни и богати,но носещи в себе си най-голямото богатство-ОБИЧТА.
  • България в моите мечти

    В този труден и алчен живот, който живеем ние, всеки се оковава в някаква съкровена мечта и постоянно се стреми да я осъществи. Всяка мечта е уникална и ни отвежда до прекрасни копнежи. Всеки мечтае за различни неща – един за добра кариера, друг за любов, за пари и слава, като цяло за всичко, което привлича човешките същества. Но в повечето случеи реалността се изправя срещу мечтите и те угасват. Мечтата може да бъде определена като илюзия. Илюзията съпътства хората, тя е надеждата за по – добър живот, който ще им донесе щастие.Въпреки това, човек не бива да забравя за реалността, в която щастието също е постижимо, но само с усилие и желание. Но, мечтаейки за нещо непостижимо, човек може да изгуби истинското си „Аз” и собствените си стремежи.
  • България днес

    Поле за изява на белокоси Хитлерови наследници,патетично размахали юмрук по трибуните;замислени старци,тактично изчакващи осемстотин дни,преди да си „възвърнат” орловите гнезда и бистрите ледникови езера в Рила; високоинтелигентни господа,оползотворяващи работното си време в гласуване с чужди карти и димене с вносни цигари по столовете на Народното събрание.
  • Българи от ново време

    И всички те,каквито и да са,където и да са ,имат правото да живеят в рамките на една и духовна,и географска територия –България.Защото са родени от,чрез и в нея. Особено симпатично,според мен, е онова поколение българи,визиращо най-новото време.А именно: Младите семейства,които водят децата си в джамия,но ги кръщават с български имена.Мария-Джон Гарсия,която надвесена от Айфеловата кула говори нещо на френски език,но не мисля,че в този момент вижда нещо по-различно от Стара планина и Черно море.Малкият Рикардо,който изпраща от Испания картичка на баба си до с.Могила като я надписва с химна на България … Няма как да познавам всички българи от ново време,но ги чувствам приятели.А вие?
  • БОЛКАТА НА ДРУГИЯ

    Тя се явява като рана на коляното, като обида от приятел при несполука в играта, като неосъществена мечта.Трудно преживяваме своите страдания, но правят ли ни те по-разбиращи чуждата мъка. Би трябвало преживяното да ни направи не само по-силни, но и състрадателни. Не е достатъчно да се ограничим в собствените си чувства. Всеки човек е една вселена. Колкото повече хора опознаваме, толкова по-богата представа за света добиваме. Докосвайки се до страданието на другия, проявявайки разбиране към него, ние ще се обогатим емоционално, ще опознаем по-добре хората и ще открием своето място сред тях.
  • “Аз и другите”

    Не знам дали изобщо мога да говоря за мен и другите - за мен и родителите ми, за мен и приятелите ми, за мен и любимия човек, за мен и останалите. Трудно е да се опише това… Но въпреки, че живота е една трудна задача с помощта на тези хора аз ще я реша. Родителите … Благодаря им за всичко! За всяка усмивка, добър съвет, за всяка будна нощ в чакане да се прибера, за всеки един залък, който са ми дали. Благодаря им … за това, което имам… за това, което съм и за това което ще бъда. Благодаря им за седемнадесетте години сладък живот.
  • Завесата се вдигна и аз видях...

    Мисля си:"Какво правя на тази сцена? Тук ли ми е мястото?" Спомените от детството ми са вече избледнели, а не мога да виждам в бъдещето... Страх ме е от неизвестното и не знам какво да правя. Даже репликите си не знам! Е, казват, че каквото е писано, това ще стане. Пускаш се по течението и то те води в правилната посока, в единствената възможна посока. Това ли е правилният път? Значи трябва да гледам как времето изтича и после с облекчение да кажа: "Така е трябвало да стане!" Да- казвам го! И всеки път, когато го кажа играя роля. Заблуждавам себе си, но така е по- лесно.
  • Ти и човека в мен създаде

    Никога няма да забравя как нежно докосна ръката ми, когато започнах да пиша първите си думи. Буквите ми отиваха все в неправилната посока. Твоята ръка неусетно се сля с моята и така подредих първото си изречение: "Мама мие Мими". Неволно отроних няколко сълзи по страницата с тесни и широки редове - всичко се изми. Двете заедно се засмяхме. Нали и аз се казвам Мими. Мама ми каза, че магическа формула е "измила" написаното от мен - вълшебството заедно да преодолеем малките и по-големи трудности. Също като в известното стихотворение аз мога да й отвърна:"Благодаря ти, че "и човека в мен създаде" и ме научи да различавам доброто от злото.