Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 94
Обществени науки
  • България

    Пролетно време, когато човек се разхожда из България се чувства така, все едно се намира в Едемския рай. Навсякъде около него има раззеленили се, напъпили и цъфнали дръвчета. Весело чуруликат птички, пърхат пъстри пеперуди, жужат работните пчелички и събират прашец от цъфналите цветя и дървета. По ливадите със свежа зелена трева, пасат белорунни стада и тук – там подскачат сивите горски зайци.
  • Светът е изпълнен е хиляди интересни и примамливи неща

    Тя ми помага не само да опозная, но най-вече да разбера себе си. Често ме връхлетяват странни чувства. Един път съм весел, друг път съм тъжен. Словото ми помага да изразя своите чувства към Родината, към приятелите, любовта, да споделя мъката и тъгата. Тя ме учи как да обичам, как да живея. Литературата ми помага да се справям с трудностите.
  • „Митът - поетична измислица за реалността”

    Фантазията от своя страна е вечната, така да се каже, алтернатива. Когато не можем ад си обясним нещо с факти, у нас веднага заработва въображението. Здравият разум, присъщ не на всички, крепи света ни. Събирайки тези три компонента (т.е. любопитство, фантазия, здрав разум) като продукт на реакцията се получава мита. За да изравним уравнението обаче трябва да сложим двойка пред фантазията или обяснено с пример: любопитството кароа хората да се питат от къде идват светкавиците, а фантазията ги довежда до извода, че всемогъщ бог на име Зевс ги създава и владее.
  • Любовта в нас

    . Това, което поражда чувствата, е усетът. Ако усетът е връзката ни със света, то чувствата – естествен отговор. Усещаме мириса на кафе придружен от първите утришни сияния, а това събужда тялото и съзнанието ни. Всеки цвят и допир, звук и вкус, е способен да отключи спомен за изживяно чувство, а от там и самото чувство да бъде преживяно отново. Низ, поредица или верига, чувствата често са така размити и безгранични, че разпознаването им би било цяло изпитание за онзи, който се опитва да ги класифицира.
  • Любовта е...

    . Вървях по една алея, където имаше пейки и насядали хора, от най-различни възрасти. Паркът, в който се разхождах беше изключително красив.По-пътя си видях едно семейство отишло на разходка със малкото си дете и домашният им любимец. Малкото момче беше толкова щастливо, радостно че има толкова хубаво куче. Те бягаха заедно, а детето изглеждаше така привързано към животното.
  • Късият ум има дълъг език

    В случая с късия ум, дългият език връща равновесието.Нали все пак нещо трябва да натежава в тази глава?! И съответно съществува обратна пропорционалност – колкото по-къс ум, толкова по-дълъг език. И ако сега се плезиш пред огледалото спри, защото явно си от онези с късия ум. Иначе погледнато късият ум оставя много празно място в черепната кухина. Казват „мисли, преди да говориш!”
  • Където думите не могат

    Понякога, когато слушам някоя песен с приятели, забелязвам как за тях това са само звуци и думи. Те преминават през тях просто така, без да оставят следа. В този, същият момент, аз не само слушам песента, а я чувствам. Всеки звук, всеки тон, всяка дума преминава през душата ми и поражда различни емоции.
  • Кой спечели? „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си..

    Искаше да излезе и да се поразсее преди важните състезания, които му предстояха. Беше добре подготвен, уверен в своите възможности, но никога не можеше да бъде сигурен дали ще спечели. Винаги ли победител излизаше този, който най-много е копнял и се е борил за нещо? Заслужаваше ли си цената на успеха? Вървеше бавно, потънал в мисли – мислеше за победите, за спечелилите;
  • Какво е самотата?

    Но бих добавила: Самотата значи да бъдеш изоставен от всички, или да избягаш от тях. Знам какво е да бъдеш изоставен от приятелите си. Знам, че боли. Но защо те се отдръпнаха от теб? Ти ли си виновен? Дали те изоставиха, защото беше прекалено откровен? Или защото просто беше себе си? Или защото имаше твърде много проблеми? Да, никой не обича хората с проблеми.
  • Искам да знам…

    Но всички тези открития не биха били възможни без вечния човешки стремеж към знания и напредък, без духовната сила да заявиш ,,Аз искам да знам” и волята да сбъднеш този свой стремеж. Вярно е че светът, в който живеем е изключително напреднал във всяко едно отношение и лесно можем да отсъдим, че вече няма какво да се търси и открива, няма какво да се научи.