Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 94
Обществени науки
  • Човешкият грях – простен или наказан

    Йордан Йовков, писател на живота, обръща внимание на човешкия грях в творчеството си. Простен или наказан е грехът в творбите на бележития български писател? Йовков засяга проблема за греха в най-нежните си литературни произведения “Старопланински легенди” и “Вечери в Антимовския хан”. Красив е грехът в Йовковите “Старопланински легенди”, неговите пориви водят героите или към явна гибел(“Шибил, “Божура”) или към любов и щастие(“Кошута”).
  • “По принцип хората сега живеят по-дълго. Обсъдете причините за този феномен.

    Фактът, че хората сега живеят по-дълго, има причини, обусловени от стремежа на човека да опознава света, себе си и отношенията между тях. Разумният човек е осъзнал, че формите на живот са неизброими, че всички те живеят в един свят, че човешкият живот е краен и преходен. Следователно, този феномен е функция на дълги(от гледна точка на историческото време) изследвания, емпирични опити, хипотези, доказателства и теории от всички научни системи- от биологията и медицината до философията и икономиката.
  • България в мечтите ми

    Българийо, родино моя, в моите мечти ти си една разцъфтяваща градина.Аз горещо вярвам, че след време желанието ми ще се сбъдне, защото ти го заслужаваш, заслужават го и децата ти, които са дали живота си за твоята свобода. Най – големият ни проблем, според мен, това е корупцията “Нещо, което не може да се купи с пари се купува в много пари”.Тази сентенция точно отразява нашето време.Всички търсят личната изгода, а за тебе забравят.”Рибата мирише от главата”.
  • Какво е да чувстваш България далеч от сърцето си?

    Над това да се чувстваш щастлив някъде другаде. Едва ли...Това би било невъзможно. България е моят дом!Далеч от дома значи малка частица от сърцето на всеки един от нас запълнена с носталгия към родното.Колко красота и колко гордост има в това да казваш "Аз съм българка!" Вървиш по улиците на непознат град и се заслушваш в хората. Иска ти се да чуеш нещо познато, ала уви липсва звукът от българската реч, отзвука от всяка произнесена с гордост дума.
  • Ботевата поезия молитва за борба

    Кой би могъл с такава жар да е готов да дари себе си на другите, заради другите да изгори на кладата да загърби най-свидните си близки; да смята за привилегие обричането на народната кауза?! Да превърне живота и поезията си в молитва за борба? Само човек с голямо сърце, преливащо от любов към ближния. Борбата за свобода се превръща основна идея и смисъл на живота му, а в поезията му просто “диша” борбата.
  • Бих ли могла да оцелея на безлюден остров

    Според мен човекът е най-висшото творение на природата,поне до този момент или поне в нашите представи. Той сам кове съдбата си и е господар на живота си.Овладял почти целия свят,човекът се чувства силен и способен да преодолее всяка друдност.
  • Безгранична ли трябва да е родителската любов?

    „Безгранично” е едно много широко понятие. За мен безгранична любов означава пълно отдаване към човека, към когото е насочена. Родителската любов определено е безгранична. Всеки се опитва да помогне на детето си, всеки иска то да бъде добре възпитано, да е добре както материално, така и емоционално, да намери добри приятели, да няма тежки моменти, а ако има то поне да получи подкрепа в тях.
  • АЗ, БЪЛГАРИЯ, СВЕТЪТ БАЙ ГАНЬО ПЪТУВА… МНОГО ГОДИНИ СЛЕД ТОВА

    Обикновено мислим за света в трето лице – като за “него”. Аз, ние българите, България и светът. Сякаш сме извън него. Следователно предполагаме съществуването за всеки един от нас на поне три свята – моя малък свят /аз/, родното пространство /България/ и другите /големият свят/. Може ли да се постигне хармония между тези три свята?
  • “Бай Ганю”- срамното българско

    Той може да бъде и осмисленото като неправилно или неподобаващо бездействие, мълчание и примирение, както и като престъпването на морално устои и ценности, видоизменянето или дори липсата им. Но при всички случаи, срамът е крайно индивидуално понятие, своеобразно мерило за самокритичността на човек, но самокритичността като фукнция на личната духовна и личностна оценка и преоценка на дадено действие или манталитет, на анализирането на причините, обстоятелствата и последствията от това грешно според личните критерии поведение.
  • Аз вярвам

    Вярата е наша неотменна спътница. Хората я създават, за да знаят за какво да живеят, понякога просто за да оцелеят. А всъщност вярата сътворява човека. Тя има много лица. Нали всички вярваме в различни неща. Всеки от нас изповядва своя индивидуална религия. Но това не е фанатичното верую, проповядващо абсолютно добро и абсолютно зло.