Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 36
Обществени науки
  • „Митрополит Киприан”

    За народностния произход на Киприан в науката в миналото е имало разногласия – според един той е сърбин, според други българин. Разногласията се дължат на недоразумения, произхождащи от неточности в изворите, отколкото на сериозни аргументи. В надгробното слово за Киприан от Григорий Цамблак въпросът за народността на героя е поставен макар и недиректно, като му е даден категоричен отговор. Григорий нарича Търново „отечество” на Киприан: „ ... като виждаше своето отечество, така управлявано от своя велик Евтимий”. А ето и още един ясен израз: „нашето отечество откърми, а вам Бог го дари” – така се обръща Цамблак към руската публика.
  • Сръбски романтизъм – история и култура. Предпоставки. Представители.

    Романтичното движение в изкуството изтъква силните емоции и усещанията като част от естетиката на живота. Най-силно застъпени са трепетът, любовта, ужасът, страхът и страхопочитанието, особено произхождащото от противопоставянето на величието на дивата природата и нейните вдъхновяващи живописни качества.Романтизмът се появява на натрупаната емоционално и интелектуално енергия, но не я издава окончателната програма - там не е формулирана като един литературен и естетически самостоятелно-съзнание, което само разказва на публиката резултатите от техните лабораторни експерименти. Също така, романтизъм е преминал през много промени в субективното съзнание и неговите представители.
  • Род, личност и история в романа “Железния светилник” на Димитър Талев

    Героите на автора придобиват самоличност чрез общността- семейството,общината или нацията. Общността удържа личността в рамките на светогледни позиции и нравствени избори, съответстващи на колективните нагласи и задачите на времето. В този контекст личността получава неоспорима нравствена мотивация- тя е водена към осъзнаване на националноосвободителното движение като епизод от вечната борба между доброто и злото. Разбирайки конфликта между етическите антиподи като вечен, епическото съзнание го приема като неотменен спътник на човешкия живот.
  • Анализ на романа „Под игото” от Иван Вазов

    Главно действащо място е Бяла черква. Името идва от старото име на Сопот (Акче клисе). Много от случките в „Под игото” са вдъхновени от личните спомени на Иван Вазов от младежките му години в Сопот. Това малко старопланинско градче е ключово, именно с идването на главния герой Бойчо Огнянов в Бяла Черква, започва сюжетното действие през май 1875г. и завършва със смъртта му май 1876г.
  • Петко Славейков и неговото влияние върху формирането на книжовния език

    По-късно учи в Свищов, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, но за написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ е изгонен. От 1844 до 1864 г. последователно става учител в други села и градове — Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимоучителния метод като продължава да чете. Работи като учител в първото класно училище в Елена и му дава името Даскалоливницата.
  • ПЕРСОНАЖНА ТИПИЗАЦИЯ В РОМАНИТЕ “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” И “ИДИОТ” НА ДОСТОЕВСКИ

    Тази курсова работа представлява задълбочен анализ на първите две произведения от голямото “Петокнижие” на руския класик-“Престъпление и наказание” и “Идиот”, като акцентът пада върху персонажната типизация в романите. В творбите няма едно действащо лице и една идея, която да се изразява, а много действащи лица, преплитане на много съдби, много съзнания, много идеологии и човешки драми.
  • Образната система в романа „Мъртви души”

    . С „Мъртви души” Гогол разширява и разбирането за народност в литературата. Докато при Пушкин то се покрива до голяма степен с понятието за национална самобитност, то в творчеството на Гогол получава определена социална насоченост. Народностният характер на произведението се проявява преди всичко в острата критика на онези обществени сили, които спират развитието на страната, които подтискат и задушават нейните творчески сили. Народностната позиция на автора се разкрива и във вярата му в творческите сили на народа, в съзнанието, че именно той изразява духовната мощ на нацията.
  • Анализ на разказа „Калинкините чанове“

    Самар що е самар, правят го, дето се вика, от дърво, ама като се направи, слагат му две-три къдрави резчици за душица, да е живо и красиво. Ей и в тия чанове има душица — дето съм ги навързал на кочовете и еркичите — ако че са от пиринч. Ама ще попиташ ти — каква душица? — В тия двата сребърните, да речем, е майчината ми душица, затова ги викат Калинкините чанове. Отколешна работа е тая, още от мурабето, руското; кога бягали манафите на Сюлейман паша от москофа — за Одрин. Две недели се низали от тъдява — наежени, гладни, налитали и на яма, и на хора, та всичко живо се попиляло по къшлите да се крие.
  • “Насоки и търсения в повествователните форми”

    Какво свързва и какво разделя двете произведения, къде свършва историческото и къде започва легендарното, как се променят похватите при изграждането на образите, какво е отношението автор - разказвач?... Това са някои от въпросите, чиито отговори ще се опитаме да открием, проследявайки развитието на сюжета, композицията и героите на двете произведения. Вазов пише своя роман, докато е в изгнание в Одеса. Сам казва, че написването на това произведение му помага да усети отново въздуха на отчеството, да съживи хиляди картини от бурните събития на въстанието, променило съдбата на цял един народ.
  • Мотивът за смъртта в лириката на Атанас Далчев

    Неговите стихове имат до голяма степен съдбата на Яворовото творчество през „втория период”. Зад очевидния индивидуализъм, зад отчуждеността от пряката социална насоченост, зад песимизма, се чуства тяхната по-широка естетическа значимост и скрития им социален смисъл. Далчев е автор, който бавно и трудно намира позиция в канона на българската поезия - поне според навиците и сроковете на собственото му съществуване. Пътят на неговото поместване не минава през възторжените отзиви на критиците, през любовната популярност сред публиката, през удоволствията на непосредствената емоционална идентификация с лирическия субект от неговите творби.