Procheti.com

Файлове от Литература

Общо 40
Обществени науки
  • ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ

    Не се радва на изключителен прием от съвременниците на автора и най-напред се появяват яростни отрицания. Единствен Иван Вазов е успял да съзре голямото и неповторимото в тази книга. Той ще признае по-късно на Иван Шишманов, че “Епопея на забравените” е поетична асоциация, родена от “Записките” на З.Стоянов. Чак през 1923 г, Ал.Балабанов ще измъкне “Записките”, ще ги размаха и ще обяви на света, че и ние, българите, имаме своя Тукидит. Следват няколко десетки издания на книгата и я превръщат в постоянен за търсенията на новото време спътник, защото в нея са запечатани историята и психологията на едно изключително събитие и защото това е извършено от велик майстор.
  • ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА, ФРЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ФИЛОСОФИЯТА НА ЖАН-ПОЛ САРТР

    Ако човекът е достатъчно смел, да предвиди и понесе грешките, несполуките, разочарованието и обезсърчението, които аналитичното пътешествие неминуемо ще предизвика. Нека е достатъчно свободен, за да се осмели да използва структурната чувствителност и интуицията на многозначността, които евентуално притежава. И накрая, че е достатъчно добър диалектик, за се убеди наистина, че става дума за достигане до обяснение на текста, чрез работата си да осъществи целта на текста. Въпреки всичко човекът ще се сблъска с едно на пръв поглед просто, но никак не маловажно затруднение, което съпътства всяко начало – откъде да започне?
  • М и х а и л М и х а й л о в и ч Б а х т и н

    Тази книга е книга на един живот-живот труден, дори мъчителен, дълго терзан от тежка и неизлечима болест, прекаран в безнадежна и ограбваща изолация; живот отшелнически напрегнат и възторжен , намерил спасение във всеотдайната любов към една грандиозна теоретическа идея- идея за величествения живот на романа. Бахтин се оказва изключителен талантлив ученик на корифеите на немската класическа литература.Той е убеден, че истинският, научен и плодотворен път към природата на естетическото е систематичността.
  • : В търсене на смисъла и щастието в живота през образа на Анна Каренина, и днес

    Вторият голям роман на Лев Толстой след “Война и мир “ изненадва със своите достойнства “Анна Каренина” не е просто семейно битов или любовен роман, в който водеща е просто “ семейната мисъл”(1),а нещо много по- трудно постижимо един социално-психологически роман, в който големите обществени и морално-етични проблеми се изобразяват чрез семейните интимно-лични отношения и дълбоките душевни преживявания в личността на героите. Почти невъзможно е да се изброят всички философски, етически,социологически, народнопсихологически и други достойнсва ,с които блести и вълнува романа , поставени по един неповторим и ненадминат начин чрез “таланта на великия художник и вещина на енциклопедически образованата и развита личност”(2) - Толстой.
  • „Митрополит Киприан”

    За народностния произход на Киприан в науката в миналото е имало разногласия – според един той е сърбин, според други българин. Разногласията се дължат на недоразумения, произхождащи от неточности в изворите, отколкото на сериозни аргументи. В надгробното слово за Киприан от Григорий Цамблак въпросът за народността на героя е поставен макар и недиректно, като му е даден категоричен отговор. Григорий нарича Търново „отечество” на Киприан: „ ... като виждаше своето отечество, така управлявано от своя велик Евтимий”. А ето и още един ясен израз: „нашето отечество откърми, а вам Бог го дари” – така се обръща Цамблак към руската публика.
  • Сръбски романтизъм – история и култура. Предпоставки. Представители.

    Романтичното движение в изкуството изтъква силните емоции и усещанията като част от естетиката на живота. Най-силно застъпени са трепетът, любовта, ужасът, страхът и страхопочитанието, особено произхождащото от противопоставянето на величието на дивата природата и нейните вдъхновяващи живописни качества.Романтизмът се появява на натрупаната емоционално и интелектуално енергия, но не я издава окончателната програма - там не е формулирана като един литературен и естетически самостоятелно-съзнание, което само разказва на публиката резултатите от техните лабораторни експерименти. Също така, романтизъм е преминал през много промени в субективното съзнание и неговите представители.
  • Род, личност и история в романа “Железния светилник” на Димитър Талев

    Героите на автора придобиват самоличност чрез общността- семейството,общината или нацията. Общността удържа личността в рамките на светогледни позиции и нравствени избори, съответстващи на колективните нагласи и задачите на времето. В този контекст личността получава неоспорима нравствена мотивация- тя е водена към осъзнаване на националноосвободителното движение като епизод от вечната борба между доброто и злото. Разбирайки конфликта между етическите антиподи като вечен, епическото съзнание го приема като неотменен спътник на човешкия живот.
  • Анализ на романа „Под игото” от Иван Вазов

    Главно действащо място е Бяла черква. Името идва от старото име на Сопот (Акче клисе). Много от случките в „Под игото” са вдъхновени от личните спомени на Иван Вазов от младежките му години в Сопот. Това малко старопланинско градче е ключово, именно с идването на главния герой Бойчо Огнянов в Бяла Черква, започва сюжетното действие през май 1875г. и завършва със смъртта му май 1876г.
  • Петко Славейков и неговото влияние върху формирането на книжовния език

    По-късно учи в Свищов, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, но за написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ е изгонен. От 1844 до 1864 г. последователно става учител в други села и градове — Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимоучителния метод като продължава да чете. Работи като учител в първото класно училище в Елена и му дава името Даскалоливницата.
  • ПЕРСОНАЖНА ТИПИЗАЦИЯ В РОМАНИТЕ “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” И “ИДИОТ” НА ДОСТОЕВСКИ

    Тази курсова работа представлява задълбочен анализ на първите две произведения от голямото “Петокнижие” на руския класик-“Престъпление и наказание” и “Идиот”, като акцентът пада върху персонажната типизация в романите. В творбите няма едно действащо лице и една идея, която да се изразява, а много действащи лица, преплитане на много съдби, много съзнания, много идеологии и човешки драми.