Procheti.com

Файлове от Лингвистика

Общо 12
Обществени науки
  • Археология на езиците

    Какъв език се е говорел в изначалната градина – източен или западен, северен или южен, иврит или фламандски ? Старозаветният разказ за Бога, сътворил света за шест дни, като произнесъл няколко думи на език, който пропъжда изначалния хаос, придава разнопосочност на въпросите и отговорите на книжовниците. Бог, който е действено слово отрежда дар слово на човека – уникално, единствено по рода си създание. Но вече никой не знае езика на Адам и Ева. Смесвайки звуците и и значенията, при Вавилонското стълпотворение. Бог поразява човечеството с дълбока амнезия, със забрава за първите думи. Оттогава нищо не е както преди.
  • Масовокомуникационни аспекти на ранното чуждоезиково обучение

    Безспорно, информацията, която се разпространява в обществото при различните обществени процеси, е социална информация. Тя се отнася преди всичко до отношенията между хората, тяхното взаимодействие, потребности, интереси и т.н. Ето защо използването на връзката между образователните технологии, свързани с чуждия език от една страна и от друга страна телевизията, киното, интернет, дава възможност за придобиването на съответната компетентност по чужд език.
  • Анализ на текст по синтаксис

    Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинаещите, които се престараваха и оставаха след работно време, за да спечелят благоволението на майстора. („Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинаещите,” – главно изречение, „които се престараваха” – съчинително свързано съюзно с и с „оставаха след работно време”, „които се престараваха и оставаха след работно време” – подчинени определителни изречения към начинаещите, свързано безсъюзно с к-дума – които, „и оставаха след работно време,” – главно изречение, „ за да спечелят благоволението на майстора” – подчинено обстоятелствено изречение за цел, свързано съюзно съю за да; сказуеми: бяха признаци - съставно именно; се престарава - просто глаголно; оставаха - просто глаголно; спечелят - просто глаголно.)
  • Местоимения. Видове местоимения

    Лексикалното значение  на местоименията е твърде общо и неопределено. Тези от тях, които заместват  съществителни, прилагателни и числителни имена, изразяват лексикалното значение  на думата, вместо която са употребени. Следователно те, както ще се види по-нататък  в изложението, нямат свое собствено лексикално значение в точния смисъл на думата, а изпълняват анафорична служба в речта, т.е. отправят съзнанието на възприемащия съобщението към имената на вече споменати или известни обекти. Например: «Левски имаше ръст среден, тънък и строен… Той беше като Тотя войвода голям песнопоец и не един път букаците на Стара планина са евкали от гласа му » (ИВ). Във второто изречение местоимението той е употребено вместо съществително собствено Левски
  • Увод в общото езикознание

    Частното езикознание от своя страна е по-тясна и конкретна научна област, която има за предмет изучаването и описването на даден отделен език – например български, румънски, гръцки, или  на отделна група езици с някакви общи признаци – например славянски, германски, балтийски езици и т.н. Частното езикознание има за задача да представи в най-големи подробности спецификата на дадения език или /група езици/ - с оглед на историческио развитие, контакти с други езици, географско разпространение, териториално и социално членение, особености на звуковия строй, речниковия състав, граматиката, правилата за построяване на устни и писмени текстове, спецификата на употреба в конкретен момент и в конкретна сфера /научна, религиозна, битова и т.н./. наред с теоретичните задачи при частното езикознание винаги стоят и приложни цели – например във връзка с формирането на стандарти за книжовна употреба, издаване на различни видове речници и справочници / тълковни, правоговорни, правописни, преводни и други/, публикуването на учевници, създаването на специални методики за преподавонето на дадения език като роден и като чужд.
  • Езикът на символите при животните и човека

    Например съчетанието от звукове “спунк” по принцип е напълно възможно, но това няма да е знак дотогава, докато с него не е свързано определено съдържание, т.е. докато не се получи отново единство  от форма и съдържание, но и като особен вид триединство – първо, знак като средство за изразяване; второ, знак като отнасяне към някакъв обект; и трето, знак като реализация на някакво “интерпретационно” отношение. Знакът е не само особен вид триединство, но той функционира вътре в самото това триединство като действа комуникативно, т.е. установява връзки. Той функционира също и в такъв смисъл, че посредством него нещо се реализира. Например, когато казваме “Розата е червена”, ние винаги употребяваме последователността от знаците, за да реализираме в езика червения цвят на розата. При това розата и нейният червен цвят се реализират не в непосредствената действителност на природата, а се кодират. Тази кодираща функция е същността на знака. Знакът винаги трябва да има значение, но не е задължително винаги да има “денотат”(т.е. значение от реалната действителност), защото той може да има “конотат”(т.е. значение от връзките и отношенията с дадения символ). Ползвайки звука или изображението като знак, ние не само не заменяме обозначавания от реалната действителност обект, но и насочваме вниманието към него, изразяваме и провокираме определени мисли, чувства, действия, отношения към него.
  • Епиграфски паметници

    За времето на възникване на А.е. са изказани и продължават да се изказват различни предположения. Днес мненията се колебаят между средата или втората половина на X век, от една страна, и началото на XI век, от друга. Различните подходи към този въпрос дават и различни резултати в посочените граници. От указанията в ксинаксара би мигло да се заключи, че евангелието е много старинно, т.като последната по хронологичен ред памет, записана в основния текст на ксинаксара е паметта на Климент Охридски (починал 916 год.), посочен с духовния си сан: Климент, епископ на Велика. Първото предположение е по – вероятно и то се покрива с данните от гръцките ксинаксари от този период. Най – надеждни са сведенията, според които А.е. възниква през X век. Лингвистиччните проучвания сочат, че паметникът е писан някъде из югозападните краища на българската говорна област и има връзка с традициите на Охридското книжовно средище. В него освен Кирил, Методий и Климент са споменати и редица светци от Солун и Солунско, а това насочва вниманието към Солунско като евентуално място на възникване на протографа на паметника.
  • ПРОБЛЕМИ НА ПРЕВЕЖДАНЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НА НОВИ ДУМИ ОТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

    Ако се водим от семантичния принцип, бихме посочили превода на новите думи на български език като единственото правилно решение, без да се съобразяваме с това, дали даденият неологизъм е наложен в международен план, или не е. При този подход се разчита на необходимостта новите думи да се разбират и осмислят от консуматорите на езика. Но дали това винаги е уместно, като имаме предвид факта, че българският език не е законодател в иновациите и тяхното проектиране в лингвистичната среда. Несъмнено ще се постигне най-малкото паралелно съществуване на двете думи: тази на български език и тази на английски. Като пример съвсем спокойно можем да дадем електронно обучение и e-learning. И двата термина съществуват и се използват в езиковото пространство на страната, като, разбира се, не е възможно да се установи процентното съотношение на тяхната използваемост.
  • Граматика

    Същността на подбора на граматичния материал се състои в създаване на такъв минимум, който да може да се усвои при дадения хорариум и усвояването му да служи на програмната цел. Програмният минимум, разпределен по класове, трябва да бъде нагоден към специфичните програмни задачи и възможностите на учениците. Така напр. в първите две години на обучение главна задача е да се развият умения и навици в устна реч. Предвиденият за този период активен граматичен минимум – предимно спрежение, склонение и рекция, е достатъчен по обем, за да се постигне тази цел. Разпределението на граматичния материал  по класове с оглед на преследваната цел се определя от това, дали дадена граматична форма или конструкция се употребява в книжовния или в говоримия език. В зависимост от това ще се изменят и правилата по форма и съдържание. Има явление, без чиито знания не е възможно да се разбира писменият език, но които са малко продуктивни в говора. Подобно разграничаване на граматичния материал влече след себе си и разграничаване в методи, похвати и средства за неговото разкриване, затвърдяване и активизиране. Във всички случаи ударението се поставя на функционалната страна на граматичното явление.