Procheti.com

Файлове от Културология

Общо 12
Обществени науки
  • Комуникациите изкуство за общуване,култърно израстване,основни схеми ,източници ,цел и ефекти

    Всяка комуникация има потенциалната възможност да причини ефект – прост и директен (пряк) и сложен и опосредстван (косвен). Двата главни фактора в комуникационния процес винаги са Източника и Получателя. Те са абсолютно необходими за да съществува комуникационния процес. Например, светкавица и гръмотевица, далеч от човешко око и ухо, не представляват комуникационен акт. Отсъства получател, няма човешки ефект.
  • ИГРОВИ СТРУКТУРИ НА ВСЕКИДНЕВИЕТО

    В тази курсова работа ще се опитам да покажа "Всекидневните структури на ежедневието" или по специално , приносът на икономиката и жаждата за власт. Ще се опитам да обясня всекидневниети игри в които човек се включва да играе и така намира и затвърждава мястото си в обществото. Играта винаги е била главен фактор от най-древните култури и общества до днес за развитие на културата , особено в днешното модерно общество , всеки - който не "умее"да играе по правилата и да разпределя социалния си потенциал за да достигне крайната си цел , да се придвижва съответно напред и назад в йерархията или просто да играе за собствено самочуствие. Има игри по принуда и игри за забавление. Защо играта заема основно място в нашия живот и винаги е било така?
  • Духовна култура на Симеоновград

    Ония дворове, които са на две улици, малката вратичка е към главната улица, а голямата откъм другите улици. Всеки по – широк земеделски двор се дели на три части – черен двор за добитъка, където се намира плевникът, хамбарът и яхърът; градина за овощни и черничеви дървета и памук; и челник – цветна градина. В цветната градина се посаждат и отглеждат най – грижливо следните цветя: дели добрю, парапати –от рода на хризантемите, латинки, босилек – ситен и едър, дервишчета, люляк, трендафил, маргаритки, тъжен, лалета, кокичета, зюмбюли, гергини, карамфил, кадънки, стратул, вечерник, здравец и др.
  • Унифицирани ли са културните индустрии?

    В културната индустрия потребността на обществото от технологията  манипулира общественото мнение, което се мултиплицира върху начина на живот на индивидите. Самата индустрия се захранва от обществото и системата “сапунени опери” става пример за справяне с техническите трудности. Авторите коментират произведенията на Бетховен и Толстой, в които публиката иска единствено задоволяване на нейните желания. Схематизацията и еднаквостта на културната индустрия се разширяват и с производството на скъпите продукции и с продажбата на луксозните автомобили. Телевизията се стреми да наложи културни образци за поведение и определен  начин на мислене, но най-вече, това което показва е зрелище, насилие, нравствена деградация и морален спад
  • Културна антропология

    Има четири основни типа антрополози: културантрополози, археолози, антрополози- лингвисти и физически антрополози. Културантрополозите изучават обичаите на човешките общества. Ареолозите реконструират историята и културата на един народ по това  какво е останало след тях. Работата на археолога се състои в това да разкопава местата, където са живяли хората. Археолозите- лингвисти се интересуват от ролята на езика в човешкия живот. Физическите антрополози се наричат понякога биологически антрополози. Тяхната работа е свързана с това да отговарят на въпроси свързани с произхода на човека като вид.
  • Българското анимационно кино – между социалната сатира и визуалната гротеска (1965 – 1975)

    “Второто Аз” (1964) на Доньо Донев или “Маскарад” (1965) на Христо Топузанов предлагат друг аспект в изследването на личната свобода, комплекси и ограничения. Първото “Аз” е делови педант, а второто “Аз” е веселяк, който обича да се забавлява. Педантът изглежда строго ограничен в своя контрастен контур, а при веселяка се създава усещането, че нищо не е в състояние да го ограничи. Подобен подход, може да се види в “Маскарад”(1965) на Христо Топузанов, където героят има цял шкаф с маски и ги сменя в зависимост от обстоятелствата, тъй като е лишен от собствено лице. Изследването на различни измерения на индивидуалността неизбежно се пренасят в изследване на нестандартната, изключителната личност – човека на изкуството и средата, в която той твори.
  • Салвадор Дали- Историята на един луд гений

    Особеният му нрав, не попречил на неговия художествен талант, който се проявил още в ранна детска възраст. За първи път рисува на десет години и едва три години по-късно баща му организира изложба в дома им, с която привлича вниманието на критиката и младият Салвадор лесно може да бъде открит на страниците на местните вестници и списания.
  • България след освобождението

    Българската външна политика е принудена да лавира между Великите сили, да търси съюзници и покровители за осъществяването на националния идеал. Ако до края на XIX в. съществува алтернативата с помощта на Русия или на западните държави да се реше българският национален въпрос, то в началото на XX в. надеждите се свързват единствено с Русия. Израз на това разбиране е българо-руското сближение, свързано с подписването на тайна военна конвенция между двете държави през 1902 г.
  • Култура и изкуство

      Човек е най-общественото от всички същества. Той е изработил и най-мощни обществени форми за сдружаване; измислил е най-съвършени форми за общуване. Сборната борба за живот и сдруженото сътрудничество на много личности изискват  всеки член от племето или народа да може да споделя с останалите опита и знанието си и да подбужда своите сътрудници към определени действия. При долните стъпала на обществен развой тези средства са малобройни и прости. Но колкото повече се разбива сборното сътрудничество и се усложнява обществената организационна форма, средствата за общуване стават все по-разнообразни, по-тънки и по-многобройни. В хората обществеността е толкова дълбоко заседнала, че те чувстват нужда от нея, дори и когато тя не е потребна практически (когато не се налага от някаква борба за живот).
  • Музеите в България

    Музеите в България са културни учреждения под контрола на дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства". Музеите в страната се делят на национални, стопанисвани от държавата (например Земенският манастир); регионални, стопанисвани от общините (например историческият музей в Гоце Делчев) и частни (например етнографският музей „Маджарова къща“ в с. Арда). В музеите работят историци, археолози и етнографи, а напоследък и специалисти със специалност "Музейно дело", която е разкрита в някои български университети.