Procheti.com

Файлове от Журналистика

Общо 7
Обществени науки
  • - Методика на аксеологематичния анализ- Методика на аксеологематичния анализ

    Това обстоятелство е породено от комплексната структура на публицистичния образ, създаден от журналиста. По своя характер този образ е документален, но включва и отношението към ценности и нагласи, предпочитани от представяната личност и обикновено доминиращи в обществото като модерни и престижни. Контент-анализът в преобладаващите случаи откроява тематичните, жанровите, ценностните, графичните и др. количествени характеристики на текста. Този метод на изследване разкрива тематичните предпочитания на автора, неговото - осъзнато или не - съобразяване с нагласите, ценностите и очакванията на аудиторията.
  • Интервю

    Човекът, който взима интервюто (той трябва да е човек със специална професионална подготовка - журналист), обикновено предварително е подготвил въпросите, които ще зададе. Той ги подбира така, че да събудят интереса на определена група хора – читателите на вестника, слушателите на радиото или зрителите на телевизионната програма. Поради това журналистът, който взима интервюто, трябва да познава своята аудитория. Той трябва да се съобрази с нейните предпочитания, с възрастта й, с интересите й.
  • Журналистически жанрове

     Новината неизменно заема първо място сред журналистическите жанрове. Тя първа информира за всяко важно и обществено значимо събитие. Новината съобщава, назовава, регистрира фактите максимално бързо и в най-кратка форма. Главната информация трябва да се представи в първото изречение. Подробностите се подреждат като се започне от по-значимите и се стигне до по-малко съществените. Целта е да се привлече вниманието на читателя и да му се спести време при четене. Новината трябва да отговаря на въпросите: кой, кога, къде, какво, защо. Изпълнява функциите на индиректен коментар, защото селекционира фактите вътре в самия текст. Характерно за новината е, че обектите на журналистическото пресъздаване имат резултативен характер. Важно е не това, което журналистът мисли за даден факт, а самият факт. Съществен белег на новината е нейната конкретност.
  • Електронни медий

    В мрежата проблемът с дистрибуцията не съществува, защото е достъпна за всеки, а съдържанието и услугите се предлагат безплатно (на цената на Интернет достъпа в съответното населено място). Предлагат се и платени форми, но те са предназначени за специфични групи потребители и обикновено предлагат много тясно специализирана информация. Платените форми не търсят масов ефект, а по-скоро целят задълбочаване на контактите и отношенията с малко, но изключително качествени потребители-клиенти
  • Вестник Дума - Възникване

    След като сме добили някаква историческа представа за изданието ще пристъпим към точната му жанрова характеристика. За целта предварително се запознавам и представям отделните жанрове и техните характеристики. Едва тогава пристъпвам към определянето на използваните от вестника жанрове и тяхната честота на употреба. Всеки един жанр ще бъде точно характеризиран, за целта ще използвам мненията на различни утвърдени автори в тази област.
  • Шамлиев Барух – “Информационно обслужване на журналиста”

    Почти всички всекидневници имат своя документационна служба. Но през 40те години свободен живот тези звена са увеличили броя на папките, разширили са обсегът на проблемите, по които събират материали, но техническият прогрес много малко е навлязъл в тях. Подредбата им съгласно науката информатика е много изостанала. Информацията расте лавинообразно на всеки 5-6 години тя се удвоява. Пишат се заглавия в областта на нови науки. Това показва, че документацията и информационното обслужване не трябва да бъдат любителско дело. Факт е , че днес съществува истинска информационна индустрия.
  • Възникване на стилистиката. Понятието стил. Предмет на стилистиката. Школи в стилистиката

    Стилистиката възниква като наука още в древността, но тогава е съществувала като реторика и поетика, а наименованието стилистика се появява твърде късно, чак през 19век. Реториката и поетиката са се опирали върху съчиненията на Аристотел. Смята се, че реториката е наука за изкуството да се говори. Поетиката се занимава с художествено слово на хората, които пишат поезия. Реториката разглежда творчеството на хората, които говорят красноречиво като ораторите, юристите, а стилистиката има за обект писането от хора, които не са поети каквито са например журналистите. През 19век се диференцират три науки – поетика, реторика и стилистика