Procheti.com

Файлове от История

Общо 69
Обществени науки
  • Богомилство

    В световен мащаб, погледнато назад във времето не са били провеждани множество изследвания върху това течение. Първото проучване е изнесено на страниците на списание от Райчо Каролев, който е богослов и деец в областта на просветата. В края на ХІХ и началото на ХХ век публикува няколко свои книги на християнска тематика. По същото време интелигенцията създава две академични списания, в които се пише за богомилство. Но от тогава и до днес са били проведени последните сериозни изследвания на тази тема.
  • Просветно движение през възраждането

    Започналите в началото на XVIII в. социално-икономически и духовни процеси в българските земи се задълбочават до края на столетието и поставят на дневен ред неотложни задачи пред българското общество. Една от тях е да се създаде нова образователна система — национална по характер, светска по съдържание, утилитарна по насоченост.
  • Църквата и културата през XV-XVII в.

    Липсата на официална духовна институция, каквато за покорените гърци остава църквата, създава условия и за масово помохамеданчване на бълга-рите. Независимо от крайно неблагоприятното положение, в което е поставе-на християнската вяра по българските земи, оцелелите църкви и манастири поддържат будна българската свяст, съхраняват книжовната реч и запазват през вековете споменът за българското царство
  • Първите Държави в Месопотамия

    Всеки град имал собствен главен храм и божество.Той притежавал по-голямата част от земеделските земи на града.Трудели се роби-  те обработвали земята отглеждали животни.Някои от тях имали свои парцели от които да се издържат.Всеки храм бил управляван от многобройно жречество.Начело на жреците стоял управител наричан „ен” или „енси”.По време на война играел роля военният командир-„лугал”.Населението извън храма живеело в общини.Отделните градове често воювали помежду си.Главните управници спорели за съседни земи.В хода на войната управителя на Урук подчинил Киш и се образувал съюз от независими градове
  • Църквата и културата през XV-XVII в.

    Липсата на официална духовна институция, каквато за покорените гърци остава църквата, създава условия и за масово помохамеданчване на бълга-рите. Независимо от крайно неблагоприятното положение, в което е поставе-на християнската вяра по българските земи, оцелелите църкви и манастири поддържат будна българската свяст, съхраняват книжовната реч и запазват през вековете споменът за българското царство.
  • Създаване и укрепване на Българската държава

    Писменните извори от където черпим информация за българската средновековна история са предимно гръцки: Прокопий Кесарийски “История на войните” , Псевдо-Маврикий “Стратегикон” анонимен “Деянията на Димитър Солунски” , Българският анонимен “Именник на Българските ханове “ също така имаме латински и арменски: Тацит “Германия” , Йорданес “История на готите” , Ананий Ширакаци “География”, “Анонимен Римски Хронограф “.Можем да използваме и от историографията на Константин Иричек “История на България”, Васил Златарски “История на българската средновековна държава”, Петър Мутавчиев “История на българския живот” Марин Дринов “Заселение Балканского”, Васил Гюзелев, Георги Бакалов и други.
  • История на Германия

    Това движение се появ. поради стопанската криза, обхв. гол. слоеве от герм. насел. в стр., внасянето на тонове скъпоценности след завръщ. на експедициите от Н.св. води до обезцен. на парите и поскъп. на сток; кризата в църкв- тя несъдейства за намаляв. на соц. брожение, а се възползва от народа за собст.облаги; също причина е критиката на хуманистите с/у съществув. ред и упадъка на църкв. Мртин Лутер – великият герм. църк. реформатор
  • Българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия

    Портата разпуснала Светия синод и Смесения съвет и наредила на всички владици да се съберат в Цариград. Централните и местните органи на Екзархията били закрити. От това се възползвала Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция преминали всички търсещи закрила православни от неосвободените земи. Берлинският договор разделил екзархийския диоцез на 25 части. Северна Добруджа преминала под контрола на Румънската православна църква,
  • Санстефански мирен договор

    Самият екзарх трябва да се избере от българите и да се утвърди от султана, но преди това трябва да се свика църковно-народен събор за приемане на екзархийския устав, който също да се утвърди от Високата порта. На 8 (20) март 1870 г. българите в Цариград избират Временен смесен съвет за управление на екзархийските работи, който е признат официално от султана и наред с петимата български владици включва десет светски лица. С други думи, непосредствено след фермана на султан Абдул Азис за учредяване на екзархията се създава официално признат орган, който ръководи българските работи.
  • Въстание на Асен и Петър (1185-1187)

    Асен и Петър се възползвали от това, за да започнат въстание. То било вдигнато в края на ноември 1185г., в Търново, една от най-яките крепости по това време, където се намирал и центъра на родовите владения на братята. Във връзка с освещаването на новата църква „Свети Димитър” в града се стекло голямо множество. Асен и Петър използвали това и отправили призив за въоръжена борба. За да предизвикат по-голям отклик, те пуснали слух, че чудотворната икона на светеца Димитър мистериозно изчезнала от самия Солун и дошла в новия търновски храм.