Procheti.com

Файлове от Химия

Общо 198
Обществени науки
  • Пестициди

    Курсова работа относно , карбаматни пестициди
  • Золи

    Междинно положение заемат дисперсните системи, в които размерите на разпределе­ните частици са по-големи, отколкото в обик­новените разтвори, но все пак са достатъчно малки и могат да се забележат само с помощ­та на електронен микроскоп. Към такива системи спадат колоидните разтвор и, или золите, а също и аерозолите (вж. Колоидна химия; Аерозоли); в тях дис­персната среда е газ или течност, а дисперс­ната фаза — течност или твърдо тяло. Диспегираните (раздробените) частици в аеро­золите и в золите имат размери от 10-7 до 10-4 cm
  • Злато

    В представата на алхимиците златото било „ царят на металите". Причината за това оче­видно е ефектният му външен вид, пос­тоянният блясък и устойчивостта спрямо действието на повечето реагенти. Дори при нагряване златото не реагира с кислород, водород, въглерод, азот, алкални основи и с повечето киселини. Разтваря се само в хлор­на вода, в смес от солна и азотна киселина (царска вода), в разтвори на алкални циани­ди, през които се продухва въздух, а също така и в живак. Златен (III) хлорид AuСl3 може да се получи чрез пряко взаимодействие на златен прах с хлор при 150 °С:
  • Николай Зелински (1861 - 1953)

    След като през 1884 г. завър­шва Одеския университет, Н. Д. Зелински започва да преподава там и да се занимава с научна ра­бота. Основна тема на неговите изследвания става изучаването на структурата и свойствата на въг­леводородите. През 1893 г. той е поканен за преподавател в Мос­ковския университет, където се за­нимава с химичния синтез на въгле­водороди от нефта и с техни произ­водни: циклопентан, циклохексан, циклохептан. Днес тези въглеводо­роди широко се използуват като суровина за производство на раз­нообразни съединения: разтворите­ли, полимерни материали (напри­мер капролактам, полиамиди), ле­карствени средства.
  • Защита на металите от корозия чрез оксидация

    Оксидирането на металите се извършва по химичен или електрохимичен (анодиране) начин. Алуминият е метал, който при анодна обработка в кисели или неутрални електролити сравнително бързо се покрива с тънък и плътен оксиден слой, нар. бариерен слой. Отделящият се кислород прониква през слоя и определя по-нататъшното окисление на метала. С увеличаване на дебелината на бариерния слой, се затруднява проникването на кислорода и се достига до момент, в който завършва неговото изграждане
  • Защита на металите от корозия чрез нанасяне на метални покрития

    Анодни метални покрития са цинковите и кадмиевите. Покритията от тези по-активни метали защитават техническото желязо от електрохимична корозия (Епокр < Емет). Но те нямат редица важни физико-механични и химични свойства и желания декоративен вид. При контакт с корозионна среда кородира металът на защитното покритие, а основният метал се запазва дори и при нарушена цялост на покритието. Ето защо в практиката се препоръчва този вид покрития да се отлагат с по-голяма дебелина.
  • Защита на металите от корозия

    Това е наложило създаването на методи за защита на металите от корозия, разработени съобразно с характера на метала и условията на неговата експлоатация. Най-общо те се свеждат до следното: създаване на продукти, устойчиви на корозия; изолиране на метала от агресивното дейстиве на околната среда; избягване на образуването на корозионни галванични елементи или намаляване на активността на анодните и катодните участъци в случай на електрохимична корозия.
  • Заместване

    Заместването е реакция, при която става замяна на отделни атоми или групи от атоми (функционални групи) в молекулите с дру­ги. Това е доста условно название и често пъти се употребява наред с други названия на процесите. Например заместването на металите в солите с други метали в зависи­мост от мястото им в реда на относителната активност на металите се нарича още окислително-редукционна реакция:
  • Закон за запазване масата на веществото и енергията

    За химичните експерименти особено зна­чение има спазването на определен темпе­ратурен режим, чистотата на изходните ве­щества, концентрациите и редът за провеждане на реакцията. При това обикновено се предполага, че обектът на изследване се намира в същата инерционна система (т.е. движи се в пространството със същата посто­янна скорост).