Procheti.com

Файлове от Геодезия, Геология

Общо 27
Обществени науки
  • Минерали - видове

    Кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са късопризматични или дебелоплочести и се срещат рядко. Характерни са дребноплочестите агрегати. Халкозинът на цвят е тъмносив. Притежава неясна цепителност. Твърдостта му е 2.5 - 3, а относителното тегло - 5.5 - 5.8. Чертата му е тъмносива до черна, а блясъкът - метален. Лесно се променя в медни сулфатни и карбонатни вторични минерали. Халкозинът се определя по цвета, ниската твърдост и способност да се реже с нож. Асоциира със сулфидни минерали, като се променя в ковелин, малахит и азурит.Среща се преди всичко в зоната на вторичното сулфидно обогатяване на медните находища, като асоциира с ковелин. Може да се образува в хидротермални условия. Световно известни са находищата Рио Тинто (Испания), Туринск (Русия), Бют (САЩ) и Бор (Сърбия). У нас е намерен във всички медни находища, но в промишлени количества се среща само в находище Асарел, Панагюрско.
  • ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЛАЧИЩАТА,АБРАЗИЯТА И ЕРОЗИЯТА В УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ

    Като цяло територията на Република България може да се характеризира със сложни инженерногеоложки условия.Те се определят от особеностите в строежа на земната кора и релефа на земната повърхност. Някои от процесите,които протичат в земната кора ,представляват опасност и предполагат рискове за човека,неговото здраве и построените материални фондове.Някои  от тях могат да придобият доста големи размери и да имат тежки последици за населението и инфраструктурата,за екологичната и социалната обстановка в населените места.Поради това е необходимо тези разрушителни процеси да бъдат щателно проучени и изучени. На територията на Република България се проявява почти пълният спектър от разрушителни геоложки процеси.В общата геоложка опасност всеки от тях има отделно участие и различна степен на значимост.На някои от тях като земетресенията и пороите не може да се противодейства по друг начин ,освен чрез спазване на нормите за сеизмично натоварване при проектиране на конструкциите на сградите и съоръженията.Други процеси като свлачища ,абразията и ерозията могат да се ограничат чрез различни строително –технически геозащитни мероприятия и съоръжения.
  • Защитени природни обекти на територията на република България

    Биосферният резерват  „Бистришко бранище" е сред най-старите резервати в България - обявен е за резерват още през 1934 г. Бистришко бранище е обявен за резерват, когато части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителноста, която е типична за планината - вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на Юнеско - "Човек и биосфера" и е обявен за биосферен резерват. Резерватът се намира на североизточния склон на Витоша и има площ от около 1060 хектара. Той обхваща водосборните басейни на реките Бистрица и Янчевска между 1400 и 2300 м.н.в. Уникални не само в резервата, но и в целия парк са каменните реки, които представляват безразборно натрупани големи скални късове с разнообразна форма
  • Силите, формиращи облика на Земята

    Със скоростта на порастване на чо­вешки нокът, но с огромна мощ, надвишаваща вся­ко въображение, континентите постоянно се движат по земното кълбо. Основнте литосферни плочи, съставляващи земната кора, изминават по няколко сантиметра годишно. Но в геоложката история на Земята те са пропътували от единия край на света до другия.Явлението е известно като  тектоника на плочите и е най-важната сила, която придава облика на планетата. Земната повърхност е изградена от два вида кора-по-тежката океанска, характерна за океанското дъно, и континентална, върху която живеем. Океанската кора достига до 8 км, а континен­талната е доста дебела и на места надвишава 40 км.
  • Търсене на минерални находища

    Търсенето е процес, който включва геол. прогнозиране на перспективни площи за намиране на ПИ, откриване на нови н-ща и даване на прогнозни оценки за възможното им промишлено значение.             Проучването е процес на детайлно изследване на н-щето чрез прокарване на МИ и сондажи, като се цели даването на достоверна промишлена оценка. Проучването продължава по време на експлоатацията на н-щето, както в него, така и покрай него, и в дълбочина.             Последователност при търсенето - започва чрез изследване на големи площи, като за тях се създават геол. карти и се изяснява геол. строеж, тектониката, развитието и характера на магматизма, условията на седиментация. Изследват се също геохим., геофиз., геоложки и др. аномални полета. След   интерпретация на получената информация се отделят по - малки по размери площи, по - перспективни за търсене на ПИ. През следващият етап се извършват по - детайлни изследвания методите са с по - голяма точност. Откритите рудопроявления се оценяват за възможното им промишлено значение, чрез прокарване на МИ и сондажи. Последният стадий на търсенето е оценката на откритите рудопроявления. 
  • Силикати с непрекъснати вериги от тетраедри. Пироксени и амфиболи

    Силикати – наименованието на всичкки минерали или химичеаки съединениия, които съдържат силиций (Si).  По строеж на атома и по свойства силицият е напълно анологичен с въглерода, но е с по – слаби метолоидни свийства от него. Най – трайните му съединения са тези, в които се явява от 4-та валентност. По разпространение в природадата, силицият се намира на второ място след кислорад (О). Той заема около 26%  от масата на земната кора. Среща се само ц съединено състояние, главно като кислородни съединения ( силикати и SiO2). Масата на твърдата земна кора е изградена над  90% от силикати и  SiO2 – силицият заема в неживата природа такова място, каквото въглеродът при организмите. Макли количества силициеви съединения се съдържат и в някои растения (хвощове, водирасли и житни), в перата на пеиците, козината на животните и др. Съединения на силиция с кислорода Силицият се явява в съединенията си с кислорода като четиривалентен, а само в някои редки случаи кото двувалентен.
  • Екологична хармония

    Днес  благодарение на човешката дейност и ниското екологично съзнание в глобалното обществото, вече не може да говорим за екологична хармония , а само за фаталните последствия от глобалното екологично замърсяване в природата и някой необратими измененията в екосистемите. Най – съществените изменения през последните години се наблюдават в биологическите параметри, рязкото снижаване на запасите от биомаса върху земната повърхност, площта на горите е намаляла два пъти. Днес ежеминутно от лицето на земята изчезват около 40 хектара горски земи. А това води до изчезването на редица растителни и животински видове. Повсеместно се наблюдават тенденция към заменяне от високопродуктивните естествени растителни асоциации с нископродуктивни.