Procheti.com

Файлове от Финанси

Общо 78
Обществени науки
  • Финансите - технология за управление на парите

    Паричния пазар е институция, на която се осъществяват покупките и продажбите на пари. Той се организира и управ-лява от финансови посредници, които посредничат при сдел-ките на икономическите агенти с пари. Краткосрочно предлагане на пари –то е процедура по зах-ранване на паричния пазар с капитали. Влагането на пари с цел получаване на повече пари е инвестиция. Това става чрез депозити в банките или други финансови фирми; чрез покуп-ка на краткосрочни държавни ЦК, инвестиции в търговски ЦК, закупуване на валута. Краткострочно търсене на пари – при него основен инстру-мент е кредита Емисия и продажба на държавни ЦК – това са пласменти на държавата и държавния бюджет свързани с текущите пот-ребности от допълнителни капитали. Директна покупка на пари от банката – предимно от домакинствата и фирмите – с основен инструмент- банковия кредит. Емисия и продажба на търговски ЦК – свързани са с търговския кредит.Характерно за паричните пазари е, че са бързоизменящи.Финансовия па-зар се отличава с дългосрочност и сложност. Там присъства държавата, фирмите, домакинствата и търговските банки в дългосрочен план.
  • Теория на парите

    В този случай благосъстоянието на обществото и за всеки индивид е най -  високо. (2) Имаме частично хуманитарно равновесие – при него част от индивидите на приемат парите или те не се приемат при всички сделки. В този случай ползата за обществото като цяло и за индивидите намалява. Ако вероятността за приемането на парите падне под определена степен се преминава към (3) третото равновестно състояние, а именно немонитарно равновесие, при което никой не приема парите и се преминава към някаква друга форма на размяна или въвеждане на друго разменно средство. В този случай благосъстоянието на обществото и на всеки индивид е най – ниско. В съвременността приемането на парите се разглежда като социална институция (общовъзприети начини на поведение, навици на действие и на мислене, които по своята същност са рутинни и трайни и са общи за всички хора, които си взаимодействат в рамките на по – малки или по – големи групи). Приемането на парите е общо правило на поведение на индивидите и се счита, че то е това, което дава стойност на съвременните пари. Това означава, че всеки един приема парите и за него те имат стойност, ако е убеден че в последствие те ще се приемат от всички останали. Парите трябва да имат стойност за обществото като цяло и да се приемат от всички, за да имат стойност за отделния 
  • Въведение в проектното финансиране

    Проектното финансиране е по-скъпо от обичайното финансиране поради следните причини: ·              Времето, необходимо на кредиторите и техните технически и юридически експерти за оценяване на проекта и преговорите – обикновено документацията е доста сложна ·              По-високото застрахователно покритие, което може да се изисква за отделните видове рискове, и по-специално за последващите загуби и политическия риск ·              Разходите по надзора върху заема за времетраенето на проекта ·              Оскъпяването заради поемането на допълнителни рискове от страна на кредиторите /и евентуално от други страни/. Затова заемодателят трябва да има значителна изгода, която да компенсира тези допълнителни разходи. По-разпространените причини, поради които проектното финансиране се предпочита, са: ·              Разпределение на риска Когато срещу дълговото финансиране заемополучателят и спонсорите не представят или представят само частично обезпечение с активи, всички или някои от рисковете се поемат от кредиторите, в случай че проектът не успее да генерира достатъчно постъпления. Това е важен фактор, когато заемополучателят е неголяма организация в сравнение с величината на проекта. Ако проектът се провали в резултат на рисковете, поети от кредиторите, заемополучателят и спонсорите на проекта няма да изпаднат в несъстоятелност.
  • Пари. История на парите.

    Проблемът за електронните пари е твърде дискусионен. Едни автори ги отричат като класическа форма на парите, а други автори на запад застъпват тезата, че „елек-троните пари са новият високо-технологичен етап в паричната еволюция”. Следова-телно индустриалното общество навлиза в информационната епоха и монетарната сфера на икономиката е изправена пред много сериозно предизвикателство. Както се подчертава, това е свързано н развитието на формите на кредитните пари и появата на пари от електронен тип, т. нар. „електронни пари”. Те са известни още като дигитал-ни пари: е-пари, е-доларови пари, мрежови пари или дигитален кеш. Смята се, че първообраза на електронните пари са използваните от края на 70-те и началото на 80-те год. на ХХ век в САЩ и Япония - предплатени електронни те-лефонни карти. През 80-те год. във Франция се появяват първите „умни” пари или smart карти. Не случаен е факта, че проф. Негропонте назовава 1996 г. като година на електронните пари или година на електронните портфейли.                                     На Запад се дискутират проблемите, които електронната кеш-революция оказва върху паричната материя. Среща се и становището, че електронните пари „не са връ-щане назад към стоковите пари, не са и крачка напред в сравнение с кредитните пари”. Електронните пари са кредитни, изпълняват основните парични функции и представ-ляват важно средство за макроикономически въздействия, т. е. налице е еволюция от банкови към електронни пари. Можем да ги дефинираме като електронен запис на па-рични стойности, чрез използването на високо-технологични средства. За сега в зави-симост от използваните технологични средства те могат да бъдат групирани на две:
  • Видове финансови анализи на фирмата

    Средство за балансово отчитане на годишните потоци от вземания и задължения между отделните страни ( между една страна и всички останали) . Валутното изражение на операциите отчитани чрез валутните баланси позволяват да се разграничат два вида валутни потоци. 1.       Кредитни - валутни потоци които са в полза на местните контрагенти и се отчитат със знак +.  2.       Дебитни – валутни потоци които са в полза на чуждестранни контрагенти и се отчитат със знак -. Съставянето на валутния баланс може да бъде осъществено чрез използването на два подхода: Ø      Аналитичен  подход– при който се декомпозира съвкупността от финансови икономически и кредитни отношения между различните национално обособени контрагенти е хомогенните по своя характер групи валутни транзакции. Ø      Синтетичен подход – при който се обединяват всички операции и валутни транзакции в един единствен баланс наречен платежен баланс  в дадена страна.
  • Банково регулиране и надзор

    Често в литературата банките се описват като предприятия, за които е присъща вродена нестабилност. Това е така най-вече поради многообразните рискове, които те поемат. В ежедневната си дейност всяка банка се сблъсква със следните видове риск: ликвиден, кредитен, пазарен, валутен, лихвен, операционен, държавен, риск от злоупотреби и други. Необходимостта от управление на тези рискове се свързва със съблюдаването на баланса между “трите стълба” на банкерството – ликвидност, сигурност и рентабилност Освен това съществува опасението от проявление на банкови паники – когато вложителите на една банка масово и едновременно теглят депозитите си от нея, с което предизвикват ликвидна криза. Друга потенциална опасност е “ефекта на заразата”, при който фалитите на няколко депозитни институции с голям пазарен дял могат да доведат до крах в цялата финансова система, поради значителната системна обвързаност в банковата сфера.
  • Лихва и лихвена политика

    Лихвата представлява  “цена” на парите или друг актив, предоставени под наем.  Независимо за какво са използуват  взетите на заем пари длъжникът трябва да заплати лихва на кредитора. Лихвата може да се дефинира и като възнаграждение за раздялата с ликвидност. Съвременната финансова теория разглежда  лихвата, от една страна като “цена” на парите като капитал, а,  от друга страна, като  “цена” на времето. Това двояко определение на лихвата отразява същността на капитала като нарастваща във времето стойност. Затова всяка бъдеща стойност на капитала се разглежда като настояща стойност, нарастнала с “цената” на времето - лихвата.     Кредиторите предоставят на заем пари срещу  лихва по следнитe причини 1/ Давайки парите си или друг актив на заем, те отлагат настоящето се потребление, което  има по-съществено значение от бъдещето; 2/  Всеки кредит съдържа риск за непогасяването му. Чрез лихвата се покрива този риск; 3/ Лихвата компенсира загубата (макар и не винаги цялата)  от понижаване на покупателната сила на парите при инфлация; 4/ Лихвата представлява компенсация за пропуснатия доход от кредитора от евентуално инвестиране на парите в  алтернативна инвестиция.
  • Въведение в дисциплината " Финансово - Валутни разчети "

    С този термин се означават извършваните статистически изследвания на населението, разработването на таблици на смъртността, намиращи приложение в застраховането, разработването на пенсионни планове за нуждите на пенсионно-осигурителните дружества и пенсионни каси и др. На един по-късен етап терминът “политическа аритметика“ е заменен с понятието търговско смятане. То възниква на определен етап от развитието на производителните сили и производствените отношения, като неговата поява се свързва със задоволяване на конкретни практически потребности, произтичащи от осъществяваната стопанска дейност. Като част от икономическото знание, търговското смятане изучава  процентните изчисления, способите за олихвяване и дисконтиране на паричните суми, анюитетните и рентни изчисления, валутните и арбитражни операции, калкулативните изчисления и др.  Развитието на стопанската дейност предопределя и необходимостта от развитие на инструментариума на финансовите изчисления. В този смисъл все повече нараства необходимостта от конкретни знания и умения за оценка на всички възможни алтернативи  в резултат на осъществяваните търговски сделки (финансови операции). Това налага освен елементарните аритметични действия, изучавани от търговското смятане във финансовите разчети да се използват  различни математически методи, като  математически анализ, теория на вероятностите,