Procheti.com

Файлове от Философия

Общо 18
Обществени науки
  • Постоянството и реформите са моето оръжие

    Обективност при оценката на всички ученици от страната, може да се постигне с въвеждане на тестове, еднакви за цялата страна. Финансирането на учебното заведение следва да зависи от разликата между входното и изходното ниво на учениците като се определя нивото на учебното заведение - спада при движение от мн.добър (5) à добър (4), запазва се при отношение мн.добър (5) à мн.добър (5), повишаване на нивото при движение от мн.добър (5) à отличен (6).
  • „Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата и е изцяло човек само там, където играе

    Светът на един човек може да бъде измерен с целите на живота му, пътят на устремлението му към тях и евентуалната им реализация. Живот без път, живот без развитие, живот без реалното усещане, че сме личности и умеем да „играем” , е живот без мисия и смисъл. Животът може да бъде една голяма игра. Различните ситуации в нея и начините за тяхното преодолване правят играта на живота интересна и значима, а човека превръщат в актъор. Познанието и трудът изграждат процеса на личностното окачествяване у „актъора”.
  • Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека, въже над пропаст.Човекът е нещо което трябва да бъде превъзмогнато.

    Макиавели например говорейки за новия владетел в новото време споменава че “един владетел трябва да владее както природата на звяра така и тази на човека.Ако той си служи само с едната рискува да изгуби властта си” .Така е и при така наречените обикновени хора.Те също трябва да владеят двете по горе споменати природи и не защото ще изгубят властта си, а защото в наши дни праволинейните и ограничени хора не оцеляват.И Благодарение на факта, че единствено човекът сред останалите живи твари има самосъзнание, той може да се издига не само над природния свят, но и над самия себе си.Само силният човек може да се пребори с ограниченията, които му налага действителността,той е в състояние да я ''прозре'' и да престане да се интересува от нейните закони.
  • Филосовията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия

    Незнаещите, противоречивите хора посвещават живота си на безсмислени анализи и търсения, на разнообразна дейност на ума върху прости идеи, които отнемат възможността от последователност на действията и стигане до определена цел. Предъвкването на простите идеи прави субекта пасивен, липсва му духовна сила да премахне спонтанно пречките
  • Човек винаги намира своя товар

    Проблемът с товарите е, че те никога не свършват. Човешкото съзнание е така устроено, че то не остава спокойно никога. Решил един проблем, човек винаги си намира друг. Затова повечето хора са песимисти. Ние просто не сме свикнали да ни е леко и когато се отървем от един товар, се чувстваме странно. И започваме да търсим нов проблем, за който да се тревожим, нов товар, който да носим. А който търси, намира. И така, ние отново поемаме с новия си товар и се чудим защо ни е по-трудно, дали е заради новия товар и изобщо защо ни трябваше да си усложняваме живота. Защото всеки следващ товар е по-тежък от предишния. И става все по-трудно, но имаме ли избор дали да продължим? Нямаме, затова си продължаваме нататък.
  • За живота, вселената и всичко останало

    Но намирането на въпросния смисъл е много трудно, може би невъзможно – можем да добием сигурна информация единствено като използваме логика(математика), защото не можем да докажем, че щом усещаме нещо с сетивата си то е реално – ние не можем да докажем дори че съществува светът, защото дори и да бяхме мозък, на който му вменяват чувства и мисли, ние пак щяхме да сме в същата ситуация(има и още много възможни подобни ситуации). В действителност всичко това е абсурдно – освен че не можем да докажем дали света в който си мислим, че съществуваме го има, ние не можем и да кажем нищо със сигурност за него – каквото и да ни кажат, ние няма как да сме сигурни, че то е истина, а ако си спомняме, че сме почувствали нещо със сетивата си, ние не можем да докажем, че споменът фактически има нещо общо с подобно събитие, защото не можем да докажем, че спомените ни са само от събития, които се е случвали
  • Възпитанието

    „Древният китайски философ и педагог Конфуций свързва възпитанието и развитието на обществото с необходимостта от „усъвършенстване на личността” чрез „избистрянето на ума”, което е „корен на всичко останало”. Основопопложникът на системното педагогическо познание Я. А. Коменски в своята „Велика дидактика” специално набляга на приемствеността с древността, като посочва колко прав е Платон, че човек се облагородява „с помощта на истинското възпитание”. Според Коменски „чудесният микрокосмос” – човек се очовечава истински и стига до по-високи равнища в своето развитие, осъществява своите природни дарования в името на прогреса на човечеството именно посредством възпитанието и по-високото образование.
  • Свободата е нищото, което принуждава човека да прави себе си вместо просто да бъде

    Да си свободен, с най-общи думи, означава да можеш да правиш каквото си искаш. Стани президент, завърши училище, открий магазин, ограби магазин, убий някого или себе си. Това е свободата. Човек да може да разполага сам със себе си. Да прави себе си,вместо да чака някой да му насади готови идеи в главата. В днешно време на човеук му е по-трудно „просто да бъде”. Да кажем, че никой не му се меси в живота, той пак под влияние на медиите или обществото ще се насочи да прави себе си такъв, какъвто той си пожелае. Сега свободата е нещо, което всеки човек по право притежава. Да му се отнеме е по-трудно отколкото е било в миналото. Тогава е имало хора,които са се раждали лишени от свобода. Робството във всичките му форми. Дискриминация на афроамериканци и жени. Те са имали по-малко или никакви права. Тоест те просто са „били”. Тяхното развитие е било минимално, цял живот са вършили нещо, което не са искали и са се примирили с това. Историята не помни хора, които просто са били.