Procheti.com

Файлове от Философия

Общо 26
Обществени науки
  • Августин и проблема за времето

    Човекът, който се е наел да разкаже живота си, е длъжен да “оправдае” самата възможност за подобно повествование. Темата за времето е въведена поради необходимостта да се отговори на един въпрос, задаван от съвременници на мислителя: “Какво е правил Бог преди да е създал света?”. Този въпрос изразява реално затруднение, защото ако е бил бездеен, а едва в последствие е пожелала да сътвори света, то се е променила и субстанцията му, доколкото волята принадлежи на Бог. Но този, чиято субстанция се променя не е Бог. Дилемата произлиза от склонността ни да задаваме от себе си, от собствената ни преходност и нищожност въпрос, който не може да бъде отнесен към Божията природа.
  • Особености на съвременния свят и приложение на философското образование

    С  други думи, глобализацията обхваща всички процеси в съвременното общество, като това определя основните характеристики. В този смисъл, възниква въпросът как се отразява глобализацията, като съществена характеристика на съвременния свят и как се вписва философията в него. Тезата, която се защитава в настоящата разработка е, че глобализацията се отразява на между културната идентичност, а оттам и на отношенията между личностите в социума. 
  • Животът на философа Молла Садра

    Садра бил интелигентен, остроумен и чистосърдечен младеж. За неговото остроумие се разказват различни истории. Именно поради това той за кратко време съумял да завърши пълния курс по религиозни, рационални и литературни науки (което може да се сравни със завършването на съвременен университет). Оттогава насетне той се нуждаел от необикновен учител (или учители), който да го отведе до желания от него връх. Молла Садра вече бил двадесетгодишен, на прага на третото десетилетие от живота си. Тогава напуска родния Шираз и се отправя към Казвин. Тук той се обучава при Шейх Бахаи и Мир Дамад. Годината на пребиваването му в  Казвин съвпада с годината от раждането на Рене Декарт в Хага – 1596г. Тази дата може да се вземе като отправна точка за сравнение между развитието на философията в Персия и Европа (или фолософиите на Изтока и на Запада) и за анализ на апогея на философията и науките през XVIв. в Персия и Изтока и на упадъка им в Европа.
  • Аристотел проблемът за доброто и злото

    През 343 – 342 г. пр. Хр. по покана на македонският владетел Филип Македонски философът се отзовава в двореца на македонския владетел, където в продължение на три години е учител на младия Александър. Плутарх свидетелства, че Александър обича своя учител не по – малко от своя баща, защото на Филип той дължи живота си, а на Аристотел – достойния живот. Стагирит има намерението да обедини в лицето на Александър философията и политиката. Обаче отношенията между учителя и ученика постепенно охладняват и при това положение благоразумието на философа отстъпва пред непреклонността и намеренията на бъдещия владетел. През 336 г. пр. Хр. Филип е убит и Александър поема скиптъра на царската власт
  • Основи на формалната логика

    Формалната логика развива яснотата и отчетливостта на мисленето, способността за оптимално уточняване предмета на мислене, внимателността, акуратността, уравновесеността, убедителността и надеждността в съжденията, умението да се абстрахираме от конкретното съдържание и да се съсредоточим върху структурата на мисълта си. Онзи, който овладява знанията и навиците на формално-логическото мислене винаги ще е разбираем за околните защото съзнателно ще изключва каквато и да било неяснота в професионалното общуване, неразбираемостта и непоследователността в деловата документация, отсъствието на системност при обработката на документацията. Той е в състояние бързо да отдели рационалното зърно даже в несвързаната чужда реч, да оцени доказателствената сила на изказванията в спора, дискусията, да намери кратки и правилни пътища за отстраняване на грешките.
  • Чарлз Пърс създател на прагматизма. Прагматизмът в днешно време

    Пърс започва изясняването на прагматизма с това как да направим идеите си ясни.Той разграничава ясни и неясни,отчетливи и объркани идеи.Според автора “ясната идея се определя като идея,схваната така,че да бъде разпозната,когато и да се срещне,и то по такъв начин,чеда не бъде сбъркана с никоя друга.За идея,която не се отличава с такава яснота,се казва,че е неясна.Отчетливата идея се определя като идея,която не съдържа нищо неясно.Идеята се схваща отчетливо,когато можем да и дадем точно определение в общи понятия.(“Теорията за истината”стр.144)Говорейки за ясни идеи всъщност Декарт разглежда неща от друг ъгъл.Той отхвърля практиката схоластиците,според тях последният източник е истинен.За Декарт обаче източник но тези истини е самосъзнанието.То решава.Само,че Декарт не прави разлика ″идея,която изглежда ясна и наистина ясна″.