Procheti.com

Файлове от Философия

Общо 26
Обществени науки
  • Феномени на Пиаже. Съвременни оценки на идеите на Ж. Пиаже

    Пиаже е съчетал дарбата на голям теоретик с дарбата на блестящ експериментатор. Той е предложил най-добре обоснованата теория за интелектуалното развитие на детето. Неговите теоретични идеи се ползват с изключителен авторитет, защото са умело подкрепени със стотици изящни и прости експерименти, посредством които се изследват множество аспекти на детското мислене. Тези образцови експерименти са известни в световната психология като феномени на Пиаже
  • Етоса на Аристотел

    За обозначаване на тези реални явления, Аристотел възкресява древногръцката дума етос, като й придава нов смисъл и значение. Той употребява термина етос, като му придава две главни значения. Първото се отнася до обичаите и нравите на една човешка общност, в рамките на която те изпълняват функциите на обединителни духовни ядра, образци на всекидневното поведение и норми, определящи постъпките на хората в една или друга ситуация
  • Етически и морални проблеми в материалистическите философски системи

    Първият въпрос, който Епикур разглежда, това е въпросът за произхода, за източника на морала. Той категорично се противопоставя на всички теории за божествения произход на морала. Боговете, според него, нямат никакво отношение към моралните явления, те не се намесват и не определят моралното поведение на човека. Моралните ценности не идват наготово като дар от боговете, а са естествен резултат от справедливите действия и постъпки на хората. По този начин Епикур застава твърдо на позициите на атеизма в моралната сфера.
  • Емоции и чувства и техните разстройства

    Какво всъщност са емоциите? Това е въпрос, който е разглеждан от сравнително голям брой автори. Единственото общо, което те констатират е, че емоциите са преживявания свързани с инстинктите, с потребностите и мотивите на човек. Те изпълняват функцията на гравитационно поле, в което протичат всички психични процеси – възприятие, мислене, памет, въображение и т.н. Всички те резултират в положителни или отрицателни емоции, т.е. в удовлетворяване или неудовлетворяване на потребностите и мотивите на хората.
  • Елейска философска школа

    Той не се стремял към богатство, намирайки в самият себе си неизчерпаемо съкровище: неговият дух Школата се намирала в град Елея, разположен в Апенинския полуостров. Началото, основната идеология  и направления, в които елейската школа се развива е поставено от Ксенофан. Роден в Колофон (около 565-470 година преди Христа), той е освен философ и Хераклид подчертава една страна от противоречието на битието – изменението на нещата и тяхната преходност. За разлика от хераклитовското учение, Ксенофан и особено Парменид и Зенон обърнали внимание на друга страна - на устойчивостта, съхранението  на нещата.
  • Човек не се ражда личност

    За степента на развитие на обществото може да се съди и по това – доколко то осъзнава ценността на личностното начало у човека. Личност наричаме човека, разглеждан като субект, т.е. като принципно способен да избира своите цели и да насочва своето поведение така, че да направлява хода на собствения си живот, както и да влияе върху света, в който живее, утвърждавайки по този начин своето неповторимо присъствие в него.
  • Реферат върху главата Федър от Диалози на Платон

    Според Лизий положението на влюбения се различавало от това на невлю-бения.Сократ и Федър търсят да изберат подходящо място за прочитането на словото и тръгват по реката Илис.Федър предлага да седнат под един платан(най-високият) и повежда Сократ към него,като същевременно обсъ-ждат преданието за Борей,който бил грабнал Ортия.Според Сократ нямало смисъл да вярва на подобни тълкувания.Според него е смешно да се инте-ресувал от неща.които му били чужди,преди да е познал себе си.Не си гу-бел времето да мисли дали са истина или не,а смятал,това което хората каз-вали за тези предания.
  • Диалогът “Федър” на Платон

      След края на словото Федър иска да разбере отношението на Сократ към чутото,но Сократ не е особено въодушевен,според него Лизий бил повто-рил едни и същи неща на няколко пъти,сякаш да покаже,че може да се се изразява с достатъчно средства да каже много неща по даден въпрос,така че то да звучи винаги съвършено.Започват леки спорове между двамата относно словото и ораторските способности на Лизий,след което Сократ прави своето първо слово.
  • Проблемът за теодицеята

    Много автори се опитват да отговорят на въпроса защо има зло, да разберат произхода на страданието и защо има неравенство в различни измерения. Стига се до различни оправдания на божествената същност, до изводи считащи че човекът е причината за злото и дори до отричане съществуването на бога. Кант например смята че въпросът за теодицеята е обречен на неуспех, защото е защита на бога за недостатъците и решките на сътвореното.
  • Антропологическият преход външно – вътрешно (сетивност – чувствителност)

    Разбира се, нужно е да насочим разбирането си за сетивността и чувствителността, в хода на което ще извършим и търсената връзка. На първо място ще посочим различието, на което трябва да се обърне внимание, между сетиво и сетивност. Доколкото сетивото е локализирано, има свое поле за действие, тоест то представлява някаква конкретно ограниченост, само модус на сетивността, то тя самата е едно цялостно общо отношение, възможност за специфично отнасяне на възприемащия към действителността. Може би най-добре е да започнем с насочване от страна на Кант, който определя две априорни форми на сетивата: пространството – като чиста форма на сетивния наглед; и времето – като вътрешно сетиво.