Procheti.com

Файлове от Философия

Общо 23
Обществени науки
  • Жан Пол Сартр

    Романът "Погнусата" съдържа основните му виждания за човека и обществото, схващанията му за художествените произведения. Разнообразието на художествени похвати - от сатирата до гротеската, създава чувство за свят, който се руши. По време на войната и след нея Сартр спечелва широкия читателски кръг със своя театър, а също и с философията си. Обявяват го за предводител на екзистенциализма, школата, превърнала се в програма за поведение и мислене на голяма част от френската младеж. Сартр успява да въплъти в драматичните си герои сложни философски идеи, които иначе биха останали недостъпни за публиката
  • Евтидем

    Критон е връстник на Сократ. Той е действащо лице и в други две произведения на Платон — „Федон“ и едноименния диалог „Критон“. За него споменават още Ксенофонт и Диоген Лаерций. Бил е заможен и почтен атинянин, приятел на Сократ. Евтидем е известен софист. Споменат е още в диалога „Кратил“, както и в произведенията на Аристотел „За софистическите доказателства“ и „Реторика“. За Дионисодор, другият софист в диалога, се знае само, че преподавал военна стратегия в Атина
  • Що е философия

    Философски метод е диалектиката(от гр. „диалог”) – това е изкуството да се води спор. Диалектиката е вид дедукция.Твърденията се извеждат едно от друго от 2 противоположни. Съществува отрицателна и положителна, обективна и субективна диалектика. Диалектиката е позната като „изкуството да се води спор” от древните мъдреци Сократ, Зенон, Хераклит и др
  • Даоизъм. Основни понятия

    Понятието дао се използва и в другото основно направление в китайската философия- конфуцианството. Най-общо казано дао означава „път” или „ход”. Докато при Конфуций пътят е търсенето на доброто и хармонията в живота, то при Лао Дзъ пътят е отказ от всякакви усилия и следването на естествения ход на нещата. В даоизма, начинът, по който дао функционира е дзъжан, „ от само себе си”, т.е. спонтанно. То е безименно, невидимо и недостъпно за обикновените възприятия; безгранично и неизчерпаемо е, макар че всички неща съществуват благодарение на него.
  • Демокрацията е и морален императив

    Управлението е добро, когато правителството мисли да разширява не своята власт, а да запази и разшири  правата на народа, да развие в страната началата на справедливостта, когато правителството гледа на себе като изпълнител на народната воля, отбеляязва Аристотел. Лошото държавно управление се състои в това, че някои управници  преследват само лични цели, стараят се да вземат в ръцете си цялата власт, за да могат по-свободно, за свои облаги,  да притискат народа и да се ползват от неговото достояние.
  • Съмнение, битие, екзистенция, класически методи

    Този Мит отразява ограничеността на нашето познание, затварянето му в рамките на собствената ни субективност. За да се освободим веригите трябва да си зададем въпроса, дали това което виждаме и чуваме е всичко което съществува, дали светът в който живеем е единствен. С тези въпроси започва философията. Те са рожба на учудването от света и на съмнението.
  • Философията като наука

    И ако това се осъзнава то би се отразило положително върху престижа на фил-та. Но става в повечето случаи обратното и хората си изграждат грешна представа за една наука с 2500г история. Дори отричането на философията е по своята същност философстване. И тази погрешна представа води след себе си и превратното разбиране, че философията трябва да даде отговори на формулирани въпроси, но тя не би могла да даде такива задоволителни отговори защото фил. не е емпирична наука, а по- скоро начин на световъзприемане.
  • Хуманизиране на модерността

    Появява се нуждата от възстановяването на умереното  и толерантно наследство на хуманизма, отколкото съхраняване на систематичното и перфекционисткото наследство на точните науки. Но в крайна сметка на човечеството са му нужни и двете. То е задължено на Декарт и Нютон за превъзходните примери и добре формулираната теория, но хуманността също се нуждае от хора с чувство за това как теорията въздейства върху практиката и по начини, които човека ежедневно чувства. По тази причина трябва да бъдат намерени начини за придвижване от стандартния възглед за модерността – който разделя точните от хуманитарните науки – към реформиран вариант, който гледа по нов начин на философията и науката и ги свързва отново с хуманистичната половина на модерността. За решаването на този въпрос няма да са достатъчни техниките на рационализма от ХVII век. От тук нататък всички изисквания на теорията – както и тези на националността – трябва да докажат своята стойност, като покажат своята вкорененост в човешката практика и опит
  • Некласическата философия на 19- 20 век

    В класическата философия тази вяра в победоностното шествие на някакъв надсветовен разум тясно се сваързва с убеждението в силата на човешкия разум.В класическата философия е характерно,че всички философи са вярвали в науката,в прогреса и могъществото на човешкия разум.Те са приемали,че човешкия разум представлява главния инструмент  за преустройството на обществото.Човешкия разум трябва да се възпитава чрез просветата,а самата просвета на масите води вече към демократичен живот на обществото.Както се вижда знанието и демокрацията тясно се свързват в класическата философия.За да изпълни мащабните задачи,които се поставят пред него,знанието трябва да е ясно.То не трябва да предизвиква съмнения,то трябва да е логически издържано
  • Ентелехия и порив

     Според Аристотел животът – това е нематериално, формално начало, чиста форма, която организира материята. Ентелехията е съвършената цел, която съществува във всяко живо същество. Аристотеловата „форма” е понятие, близко по значение на научното понятие „информация”. Формата – това е редът, който прави от аморфната материя вещите, живите същества и човека. На съвременен език може да се каже, че генетичната информация, която се съдържа в ядрото на всяка клетка, определя, „организира” както самата клетка, така и целия организъм. Защото тя съдържа целия ред на струкурните и процесите в клетката и организма. Ентелехията не е нищо друго освен целесъобразният, „перфектиният” начин, по който е подредена и действа клетката.