Procheti.com

Файлове от Етика

Общо 4
Обществени науки
  • Управлението на Демократичния сговор и Народния блок

    В България началото на авторитализма от нов тип с изявени тенденции към разделяне с демокрацията започва от 9 юни 1923 г. Характерни са пет основни авторитарни тенденции в режима на проф. Ал. Цанков. На първо място са вече споменатите усилия за създаване на монополна управляваща партия. На второ – приемането на извънредния Закон за защита на държавата /ЗЗД/. На трето място са неотговорните фактори, които играят важна роля в обществото – Военния съюз, ВМРО и др. На четвърто място се нареждат усилията на правителството да регулира по законодателен път отношенията между труда и капитала, а също така да постави известни ограничения върху едрия капитал. На последно, пето място идва изключително силната репресивна дейност на режима. След атентата в църквата “Св. Неделя” правителството позволява на Военния съюз и на десницата на ВМРО да осъществяват необосновано изтребване на стотици и хиляди хора, повечето от които нямат нищо общо с терористичния акт, нито с Военната организация на БКП.
  • Будизъм

    През следващите шест години заедно с други аскети Сидхарта размишлява върху брахмана (вселенската същност) и се подлага на най-жестоки телесни изтезания, чийто единствен резултат е пълното изтерзаване на тялото и помрачаване на духа. Осъзнавайки безполезността на тези усилия, Сидхарта достига до така наречения Среден път, който е еднакво отдалечен от светските удоволствия и от изтезаването на тялото – и двете безсмислени, от ненужното размишление и от безплодното невежество – и двете напълно измамни. Скоро след това, медитирайки под едно смокиново дърво, Сидхарта Гаутама бива озарен от Просветлението (бодхи), добива инстинктивно познание за Четирите благородни истини и става Буда (Просветленият).
  • Деловия (бизнес) етикет - основа на професионализма

    Нашето време на бърза преоценка на множество ценности налага и коригиране на схващанията за културата на предприемачи и посредници, търговци и промишлени магнати, банкери и борсови ангенти. Оформя се ясно възгледът за нов съвременен имидж на деловите мъже и жени, на мениджърите - образ, който едновременно да е приятен, обаятелен, фин, но също така и респектиращ, вдъхващ уважение и подкупващ с професионализма си. Защо такива супер бизнесмени като Тед Търнър и Ли Якока, Доналд Тръмп и Рокфелер предизвикват асоциации едва ли не като с филмови звезди от ранга на Ал Пачино и Марлон Брандо, Робърт Де Ниро и Джийн Хекмън? Защото става дума за личности от много висок духовен ранг, които завладяват околните с богатата си култура, с изисканите си обноски,с прецизираната си поведенческа етика и с чисто човешката акуратност. Защото за тях осъществяването в бизнеса е правопропорционално на съвършенството на фирмената култура, на индивидуалния морал, на външността и на безупречното поведение.Външност и поведение не само в офиса и на деловата среща, но и на коктейла, в оперната зала или пък в домашната обстановка
  • Анализ на І-ва и ІІ-ра книга от Никомахова етика

    Аристотел още в самото начало на своето произведение обръща внимание на въпроса за благото. То е нещот, „към което всичко се стреми“. Той отбелязва, че цялото човешко търсене, всяко действие и дейност, предполага като цел някакво благо. Аристотел предлага към благото да се отнасяме като към понятието цел. Тъй като действията са различни, различни са и благата, а от там и целите ни. Всички тези различни цели имат един общ принцип – всяка една е заради друга, а така броят им клони към безкрайност и нашият стремеж става твърде “...безсъдържателен и безполезен”. Този съществен недостатък, според древногръцкия мислител, е преодолим, ако се допусне съществуването на цел сама по себе си, цел на целите, една единствена висша цел. Тази цел Аристотел нарича “най-висшето благо”. То не зависи от друго, освен от самото себе си, то е “благо само по себе си”. То е винаги цел и никога средство.