Procheti.com

Файлове от Есета

Общо 295
Обществени науки
  • : „Какъв тип човек съм аз?”; „Харесвате ли себе си?”; „Имате ли чувство за хумор?”

    Трябва да признаем обаче че тези тестове са далеч от истината. „Имаме ли някакъв шанс да намерим себе си днес изобщо?” е всъщност един от въпросите които трябва да си зададем, и ако да къде да търсим отговорите. Много често напоследък мои приятели ме питата: „Кажи какъв тип човек сам аз?!”; „Хайде нали уж учите психология…”; „ти трябва да знаеш…”
  • Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по свое му.

    Животът е като един път, поемеш ли по него – няма обратни завои, няма спирки за отдих, има само множество от кръстопътя, осеяни с трънливи пътечки. Толкова много решения за вземане, кое от кое по-правилни или по-неправилни. Идва един момент обаче, в който поглеждаш през рамо и си правиш една лека равносметка.
  • “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по свое му “

    За семейното щастие може да се дискутира надълго и нашироко. Всяко семейство изживява своето щастие, остава удолетворено до голяма степен от него. Наистина щастливите семейства си приличат. Когато щастието ги споходи те са доволни, радостни. Всеки се радва когато животът му върви безпроблемно, когато няма неприятности в работата, когато е здрав. Тогава и семейният живот е щастлив, партньорите са доволни и необезпокоявани. Всеки мечтае за такова щастие и се стреми към него.
  • “Всички ние работим или ще работим с много и различни типове хора. Според вас, кои са най-важните характеристики за един добър колега?”

    Какво велико нещо е човек! Какво благородство има в неговия разум! Каква безграничност се разкрива в способностите му! Колко изразите¬лен и непостижим е в своите движения и форми! Колко много прилича на ангел по дела¬та си! Колко прилича на Бога по своя дух. Той е красотата на света! Венецът на творение¬то! Шекспир
  • "Всеки има своята пустиня

    Там, където семействата си говорят не повече от 20 минути на ден, където общуват с sms-и, e-mail-и, бележки. Там, където всичко бива осребрявано. Там, където от училище всяка година отпадат над 23 000 деца и възрастните отчитат това просто като средностатистически данни, където 30 000 са изоставените от родителите си момичета и момчета, а годишно изоставят още по 3000 малки – от бебета до 3 годишни.
  • ВРАТАТА НА ЩАСТИЕТО

    Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна. Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце.
  • Волята да продължа

    Аз търся своя път. Търся стълбата, по която трябва да се изкачвам. Знам, че тя ще е стръмна, с безброй стъпала – някои от тях хлъзгави, безкрайно висока. Такава я искам! Тя не ме плаши. Дори ми харесва. Искам да стигна до последното й стъпало, каквото и да ми коства това. Искам да се себедокажа че аз мога ... че ще успея.
  • В кои свят сме по свободни

    Виртуалният свят е необхватен. В този свят стоим зад едно име, наречено никнейм, измислено от нас, което ни дава възможност да се представим за каквито желаем, пред когото желаем. Виртуалната комуникация не те задължава да си искрен и да показваш човешката си идентичност. Там си този, който ти поискаш.
  • Вината-плод на човешките грешки води до самота!

    Вината властно и неусетно се настанява в душата ни и започва да плете там свойте мрежи. Попадне ли д тях, ние изгубваме представа за действителността, за света, за хората. Сетивата ни са настроени така, че в съзнанието ни живее само мисълта за оная неправилна, непоправима постъпка, за грешката. Това е грешката, която ражда съдницата Вина.
  • Вечното съзтезание на ученика и учителя

    Процесът на възпитание на подрастващия започва от още от началения курс на образование. Връзката учител-ученик в този етап е най-силна и затова в него трябва да се изградят най-основните ценности и умения. Личността на учителя става проводник между зрялото поколение (тези, които предават) и растящите (тези, които приемат), като ефективността му зависи от комуникативните и възпитателни умения на самия учител.