Procheti.com

Файлове от Есета

Общо 295
Обществени науки
  • БОЛКАТА НА ДРУГИЯ

    Тя се явява като рана на коляното, като обида от приятел при несполука в играта, като неосъществена мечта.Трудно преживяваме своите страдания, но правят ли ни те по-разбиращи чуждата мъка. Би трябвало преживяното да ни направи не само по-силни, но и състрадателни. Не е достатъчно да се ограничим в собствените си чувства. Всеки човек е една вселена. Колкото повече хора опознаваме, толкова по-богата представа за света добиваме. Докосвайки се до страданието на другия, проявявайки разбиране към него, ние ще се обогатим емоционално, ще опознаем по-добре хората и ще открием своето място сред тях.
  • “Аз и другите”

    Не знам дали изобщо мога да говоря за мен и другите - за мен и родителите ми, за мен и приятелите ми, за мен и любимия човек, за мен и останалите. Трудно е да се опише това… Но въпреки, че живота е една трудна задача с помощта на тези хора аз ще я реша. Родителите … Благодаря им за всичко! За всяка усмивка, добър съвет, за всяка будна нощ в чакане да се прибера, за всеки един залък, който са ми дали. Благодаря им … за това, което имам… за това, което съм и за това което ще бъда. Благодаря им за седемнадесетте години сладък живот.
  • Завесата се вдигна и аз видях...

    Мисля си:"Какво правя на тази сцена? Тук ли ми е мястото?" Спомените от детството ми са вече избледнели, а не мога да виждам в бъдещето... Страх ме е от неизвестното и не знам какво да правя. Даже репликите си не знам! Е, казват, че каквото е писано, това ще стане. Пускаш се по течението и то те води в правилната посока, в единствената възможна посока. Това ли е правилният път? Значи трябва да гледам как времето изтича и после с облекчение да кажа: "Така е трябвало да стане!" Да- казвам го! И всеки път, когато го кажа играя роля. Заблуждавам себе си, но така е по- лесно.
  • Ти и човека в мен създаде

    Никога няма да забравя как нежно докосна ръката ми, когато започнах да пиша първите си думи. Буквите ми отиваха все в неправилната посока. Твоята ръка неусетно се сля с моята и така подредих първото си изречение: "Мама мие Мими". Неволно отроних няколко сълзи по страницата с тесни и широки редове - всичко се изми. Двете заедно се засмяхме. Нали и аз се казвам Мими. Мама ми каза, че магическа формула е "измила" написаното от мен - вълшебството заедно да преодолеем малките и по-големи трудности. Също като в известното стихотворение аз мога да й отвърна:"Благодаря ти, че "и човека в мен създаде" и ме научи да различавам доброто от злото.
  • Есе „Съвременният Бай Ганьо „

    Не е достатъчно да имаш солидна банкова сметка, да караш скъп джип, да говориш, че правиш нещо за родината си, а да извличаш само блага и да се смяташ за европеец (тези качества много често ги проявяват „умните глави на жълтите павета”). Не е нужно да забравиш майчиния си език и всяко изречение да завършваш с „йее”, както говореше една известна българска джаз певица след няколкогодишен престой в чужбина. Не е ли проява на байганьовщина , когато в училище децата изхвърлят „планини” от отпадъци под чиновете вместо в кошчето, а вкъщи тези същите се събуват на метри от входната врата? Но логиката им е такава, че едно е домът, а друго е общественото място.
  • Живот

    Понякога,когато съм прекалено разтроена или безмилостно ядосана,тайничко се питам "Нужно ли е да се сблъскваме с неприятности?" и тъкмо се замисля и познайте,в ума ми прищраква нов въпрос "Не може ли да се случват само хубави неща?",но не минава и минута и една бърза мисъл разбива всички мой питания "Ако няма несгоди,как ще оценим сполуките.." Сега ще ви разкажа една простичка,но поучителна история.
  • Прекрасно, но що е отечество

    Но това ли е нашето отечество? То си е все същото, както е било преди стотици години. Все същите пухкави облачета покриват синия небосклон; все същите красиви цветя блестят, поръсени от сутрешната роса; все същите горди планини се извисяват и почти докосват небето; все същото море разбива своите вълни в брега и навява лека тъга. Но ние не сме същите. Не сме онези, които бяхме; онези, които заслужават да се нарекат българи.
  • Парче земя, а в него е отразено цялото ни отечество

    Когато отварям старата, дебела и с пожълтели страници книга – история, виждам тя колко е мъдра. Аз чета за един народ, едно юнашко племе, изстрадало, събрало в себе си горчивината на живота. Чета за велики царе, които така незабелязано си отиват – също като слънчев лъч, засенчен неочаквано от буреносен облак… Чета и се вслушвам в 13-вековната приказка за българския народ. Той е малък, но горд – горд, че го има, че е такъв, че е оцелял на тая изпръхнала земя, разтърсваща от конски копита и нежелани поробители.
  • Любовта в нас

    Наскоро гледах един филм, който силно привлече вниманието ми. В него се разказва за една любов, която преодолява всички перипетии, но може би за да остане вечна жената умира. Там имаше и една много хубава песен. Когато я чух си помислих, колко точно може да покаже чувствата на героите. Беше едно танго, страстен танц, изразяващ любов, подозрение, скандали и завършило на края отново със смърт.
  • ЛЮБОВТА Е И СТРАДАНИЕ

    Любов! Цял океан в една сълза. Седем небеса в един поглед. Ураган от вълнения в една въздишка. Огнена светкавица в едно докосване. Милион години в една минута ... Любов – толкова различна за всеки човек. Необятна и възхитителна в своите очароващи образи. Един невинен поглед, една нежна усмивка, едно плахо докосване и онзи пламък, изпепеляващ сърцето. Ето я Любовта – Вечната, Неповторимата!