Procheti.com

Файлове от Есета

Общо 297
Обществени науки
  • Бих ли могла да оцелея на безлюден остров

    Според мен човекът е най-висшото творение на природата,поне до този момент или поне в нашите представи. Той сам кове съдбата си и е господар на живота си.Овладял почти целия свят,човекът се чувства силен и способен да преодолее всяка друдност.
  • Безгранична ли трябва да е родителската любов?

    „Безгранично” е едно много широко понятие. За мен безгранична любов означава пълно отдаване към човека, към когото е насочена. Родителската любов определено е безгранична. Всеки се опитва да помогне на детето си, всеки иска то да бъде добре възпитано, да е добре както материално, така и емоционално, да намери добри приятели, да няма тежки моменти, а ако има то поне да получи подкрепа в тях.
  • АЗ, БЪЛГАРИЯ, СВЕТЪТ БАЙ ГАНЬО ПЪТУВА… МНОГО ГОДИНИ СЛЕД ТОВА

    Обикновено мислим за света в трето лице – като за “него”. Аз, ние българите, България и светът. Сякаш сме извън него. Следователно предполагаме съществуването за всеки един от нас на поне три свята – моя малък свят /аз/, родното пространство /България/ и другите /големият свят/. Може ли да се постигне хармония между тези три свята?
  • “Бай Ганю”- срамното българско

    Той може да бъде и осмисленото като неправилно или неподобаващо бездействие, мълчание и примирение, както и като престъпването на морално устои и ценности, видоизменянето или дори липсата им. Но при всички случаи, срамът е крайно индивидуално понятие, своеобразно мерило за самокритичността на човек, но самокритичността като фукнция на личната духовна и личностна оценка и преоценка на дадено действие или манталитет, на анализирането на причините, обстоятелствата и последствията от това грешно според личните критерии поведение.
  • Аз вярвам

    Вярата е наша неотменна спътница. Хората я създават, за да знаят за какво да живеят, понякога просто за да оцелеят. А всъщност вярата сътворява човека. Тя има много лица. Нали всички вярваме в различни неща. Всеки от нас изповядва своя индивидуална религия. Но това не е фанатичното верую, проповядващо абсолютно добро и абсолютно зло.
  • Аз оставам тук!

    Българската граница. Пълен автобус. Нервни хора, потропващи с крак, разлистващи нервно паспорта. Не, това не са група туристи, заминашащи на прекрасна почивка. Това са поредната партида българи, решени да търсят щастието зад граница. И щастието май не е точната дума... изцелението. Какво ли им минава през главата на тези хора? Как се чувстват, напускайки родна България? Няма да бързам да ги нарека предатели, но със сигурност мога да ги нарека безволеви хора.
  • Светът около нас

    Ей Богу, понякога се освестявам и се чудя, какво правя аз тук, какво лошо съм извършил, та трябва да гледам тези картини и да участвам в тях. Странно е, че трябва да се подчинявам на закони, които не съм създал аз. Не мога да летя, не мога да спирам хода на времето, не мога да спра да ям.
  • Аз, България и светът

    България…една сладка и парлива болка ме завладява само при споменаването на твоето име…Моята България, която никога и с нищо не мога да я заменя!Ти направи света ми по-широк, по-дълбок и по-богат.Човек има само една родина, както има само една майка.Ако има втора, не дай Боже, втората ще е мащеха.Не е географското място това, което определя какъв си.
  • Родината на предците – моя родина.

    Писала съм и преди за природата и за усещанията, които тя поражда във всеки човек, които е отворен да ги посрещне. Точно за това зная, че не е лесно да опишеш нещо такова. Мога като Джон Стайнбек да нарека това усещане „пулса на земята, който се превръща в ритъм и ме кара да танцувам.. езически танци.. „. Мога като всеки един от великите наши поети да опиша картината, която изниква в главата ми, като се спомене думата „родина” или „моето място на света”.
  • Раят на моя живот

    Аз вярвам, че има пълно щастие; вярвам и в истинската любов. Вярвам и във вярата – най-чудното свойство на човека. Вярвам, че раят е тук, на земята. Но за да живеем в рая, трябва да осъзнаем, че той съществува. Ако човек се научи да вижда красивото в грозните неща, да улавя щастието в миговете на непоносима мъка, да чувства пламенната любов, скрила се зад силна омраза и горчив гняв, то той ще разбере какво е да си в рая. Ще бъде блажен и благословен.