Procheti.com

Файлове от Бизнес комуникации

Общо 9
Обществени науки
  • Невербална комуникация

    Основните компоненти в структурата на общуването са: Начин на еднопосочно влияние на едно върху друго от общуващите лица. Начин, по който едно от лицата отразява въздействията, упражнени върху него от другото лице. Начин на взаимно влияние между общуващите лица. Начин на отразяване на взаимните влияния от общуващите лица  
  • Обща характеристика и особенности на масовата комуникация

    Масовата комуникация разбира онази форма на комуникация, при която се предават съобщения публично чрез технически средства за съобщения на разнообразна публика. Разнообразната публика не е трайна соц. формация, тя е конгломерат от различни индивиди или групи от хора обединени около определени комуникаций. Според неговия посредник открояваме 4 основни фактора 1-този които изпраща съобщението-комуникатор източник; 2-това което се обективизира в комуник. канал-сигнала; 3-Апаратурат посредник-технически характер и соц. и психолог. характер. Масмедия или медия-средство за разпространение.; 4-Комуникационен партньор-този които приема публиката, разпръства публиката. Взаимодействията между 4 фактора са сложни и многоаспектни. Комуник. не само генерира много съобщения на основата на изображения и влияе на репициента, на неговия избор. Медията не е само пасивен превод на съдържанието на съобщението и коментар на комуникатора, в зависимост от изразните средства и технолог.
  • Сертификация на продукцията.Основни процедури при сертификацията. Международна и регионална сертификация.

    Сертификационен знак е специфично означение, удостоверяащо, че дадената продукция съответстват на изискванията на определен стандарт. Фирмите производителки получават право да маркират своята продукция с този сертификационен знак. Понякога е достатъчно фирмата да има лиценз за ползването. Най-често се използват символите, с които се означават стандартите в съответните страни, символите на международни или европейски знаци или номерата на стандартите.
  • Делово общуване

    Деловото общуване се формира и  протича като: вътрешна потребност- нужда и желание на човека да се “види” като специалист в дадена област, да си направи самооценка като специалист, т.е. това е професионална самоидентификация. Така всеки опознава и определя параметрите и периметъра на своите професионални, делови възможности. целева ориентация – индивидът изучава, опознава и оценява деловите качества на човека, с когото желае да общува. Сравнява своите и неговите качества. Обикновено самооценката е завишена. Това предизвиква желание за менторско, лидерско, поучаващо делово общуване. Или обратно. Така целевата ориентация е или за да покаже индивидът колко много знае в професионално отношение, или да научи нещо ново.
  • Родове и ораторско изкуство

    Приемствеността в схващанията е очевидна и като резултат е постигнато общо решение на проблема за родовете и видовете красноречие, макар че не можем да не съгласим в крайна сметка с Квинтилиан, който казва, че "има много видове красноречие, но би било твърде глупаво да питаме към кой вид красноречие да се насочи ораторът, когато всеки вид, стига само да е съобразен с правилата, има своята употреба. На оратора принадлежи всяко красноречие, което изобщо наричат вид красноречие
  • Бизнескореспонденция

    Днес бизнескореспонденията се развива в условията на електронната поша ,така че документите на хартиена бланка не са единствените носители на информация. Документите могат да бъдат представени като файлове на технически носител вув вид на електронни съобщения и се обменят в среда на фирмени локални мрежи, корпоративни информационни системи или глобалната мрежа Интернет. Бизнескореспонденцията се развива в световен мащаб с изключителни темпове и в много отношения не се съобразява с изискванията и нормативите, които са приети в различните държави за вътрешен или международен обмен на документи.         Независимо от вида документи, използвани в бизнеса, при съставянето м трябва да се има предвид,че те са матерален носител на информация,имаща визуален вид.Документът е носител на фиксирана информация и доказва факти,явления или събития в бизнеса.
  • Организационни модели на административния човек

    Класическото схващане за административният човек се изразява от тези теоретици, които са склонни да пренебрегват социалните и психологическите характеристики на членовете на организацията и вместо тях наблягат върху техните рационални и технически качества. Класическият модел на човекът в администрацията до голяма степен се основава на теорията Х. Като Макс Вебер създава образът на идеалният администратор. Той е безличен, лишен е от човешки емоции, мотиви и други индивидуални качества, освен тези, които са му необходими да извършва работата в бюрокрацията. Идеалният администратор не се разглежда като човек със присъщите на човешкото същество чувства, настроения, който могат да се проявят при неговата работа. Неговото функциониране и присъствие в административната организация се възприема и оценява само с оглед на качеството му на част от администрацията. Според Вебер всички членове на организацията трябва да извършват работата си така че оптимално да осъществят целите на администрацията. Другият теоретик Фредерик Тейлър развива същата идея само че неговата теория е насочена към рационализирането на физическите усилия на работника
  • Бизнес преговори

    Структура: ·        Първа част: Посочва се позицията, за която се кандидатства и мястото, от където е получена информацията /печатна медия, електронна медия, интернет сайт, хора работещи в организацията, приятели, роднини/ …….. ·        Втора част: В разгърнат вид се описват мотивите за кандидатстване на съответната позиция. Дава се обобщен и разгърнат отговор на въпросите: 1.      Как опита, знанията, уменията и компетенциите на кандидата ще допринесат за развитието на организацията? 2.      Защо точно тази кандидатура е подходяща за длъжността? è    “Мотивите който ме накараха да кандидатствам във финансовият отдел са следните:
  • Манипулацията

      Повечето журналис-ти в пресата сякаш имат готови мнения по мн. въпроси. За да състави мнение по даден предмет, авторът би трябвало да знае достатъчно много за него. Това изисква запознаване с по-голямо кол-во специализирано знание. Възоснова на придобитото знание, фактите се превръщат в мнение. Мнението се ражда в процеса на оценката.   Колкото повече въпроси задаваме, толкова по-добре. Докато формулираме и отговаряме на въпроси, ще устано-вим, че имаме множество мнения. Авторът се нуждае от собствено и оригинално мнение. Затова трябва да натрупва  специализирано знание.   Кога едно мнение ще е интересно?-когато има какво да каже. Когато съдържа в себе си идеи и позиции, непознати за публиката. Мнението ще е интересно, кога-то заема позиция в обществен спор, кога-то се противопоставя на широко споделяна теза. Мнение може да се формира по вс.тема ,която представлява обществен интерес и е актуална, личностно значима за отделния човек.