Procheti.com

Файлове от Български език

Общо 33
Обществени науки
  • Аз – достойният

    Историята на цивилизацията е неудържим поток от човешки мечти и изобретенията са ярко доказателство за това. Свободата на волята и неограничеността на мисълта и желанията да превръщат човека в същество, което притежава качество, което никое количество не може да измери. Тази неизмеримост, присъща на човека, дава неговото достойнство.
  • Където свършва любовта свършвам и аз

    Но какво става когато тази любов си отиде?Когато смисъла на живота ти изчезне.Когато не чувстваш обичта на любимия?Не е ли това най-лошия момент в живота ти?Не се ли чувстваш сам в цялата Вселена?Иска ти се да умреш,да бъдеш сам,никой да не те закача.Искаш просто да седнеш и да плачеш.Да изплачеш всички сълзи.Да си спомниш всички онези хубави моменти,които си преживял с любимия човек...И тези спомени болят.
  • Какво е приятелството?

    Приятелите те приемат какъвто си и не се опитват да те променят, познават те и те обичат, и знаят че и ти ги обичаш. Те са хора, които се откриват по душа, дават ти опора без да взeмат, винаги те изслушват и разбират, говорят без думи, не те съдят, карат те да се смееш, да забравиш за проблемите си и да се чустваш свободен, прощават всичките ти грешки и винаги те подкрепят.Те никога няма да си тръгнат, ако светът ти се срути някой ден.Когато се чустваш сам и уплашен, те ще бъдат там, ако извикаш името им.
  • Лъжата и благородната лъжа в живота ни

    Лъжата е навсякъде около нас. Човек лъже, а после си казва: “Размина ми се”. Така ден след ден животът ни става изпълнен с измама. Чудим се защо ни е тежко, защо сме потиснати, защо нямаме приятели. Взаимно се лъжем, забравяме какво точно сме излъгали и след това истината ни разобличава. Гледаме се подозрително, защото си нямаме доверие. Колко по-лесен ще бъде животът без лъжа. Когато се срещаме, е хубаво да не се усмихваме лицемерно и да се питаме: “Този колко пъти го излъгах и какво го излъгах?”
  • Бих и не бих емигрирала от България

    Бих разбрала и този,който напуска родната земя,но не бих одобрила.Знам,че може някой ден и на мен да се наложи да напусна,но това е бъдеще.Точно това мога да променя-бъдещето и не само аз,а всички ние заедно,ако вместо бягство останем и се борим за по-добър живот,защото го заслужаваме.Малцина разбират и осъзнават какво има България.Тя е един чуден и непознат свят,който тепърва ще ни се разкрива и затова не е нужно да ходим да гледаме чудесата на света след като  живеем в една достатъчно чудна страна.Затова ще остана.
  • Ако бях ценности, то бих била благородство и доброта

    Вали. Но камъкът не се предава лесно. Лошата му сила се бори стещу всичко светло, корените му оковават здраво хората. И те се превръщат в негови роби, заживявят намръщено, обречени на едно, отричащо всичко, съществуване. Толкова удобна изкупителна жертва си ти, есен! Дори слънце да огрее златото ти, те пак ще те укоряват за нещо и ще ти обърнат гръб. Ще бъдат недоволни и ще се чувстват измамени, задето някой върви против убежденията, очакванията и нагласата им.
  • За или против смъртното наказание

    Смъртното наказание съвсем не е отживелица или нещо безмислено. В много страни  - развити и не чак толкова има смъртно наказание, вместо “две години лишаване от свобода и 10 000 лева”. Така трябва да бъде – умишленото убийство е най-силното престъпление и наказанието за извършителя трябва да бъде „достатъчно”. Недопустимо е която и да било политика да позволява суровите убийци да са на свобода , а единственият начин да им бъде отнета тази свобода напълно е само един – смъртното наказание – така както те наказват своите жертви.
  • Наркотиците – измислен рай

    Злият магьосник открадва живото пламъче от очите ти, взима сърцето ти и го заключва. Изтрива милите спомени, отнема топлотата на семейството ти, ограбва душата, смачква я и я погубва.Тогава той ликува и хвърля коварните си мрежи отново и отново.
  • Възникване на категорията определеност

    Българският определителен член възниква от показателното местоимение тъ, та, то, когато е било в слаба позиция, т.е. когато е стояло след съществителното име, към което се е отнасяло. Чрез слабите показателни местоимения се е изразявало познатост на назования обект. „Когато се е намирало в състава на именна група, слабото показателно местоимение се е подчинявало на закона за индоевропейската енклитика -  заемало е винаги второ място в групата.
  • Животът на прага на смъртта

    И трябва да го направим така, че времето да ни стигне за всичко, защото какво става когато смъртта ни отнеме ценното време на земята? Когато ни раздели от близките и приятелите ни? Не оценяваме живота и когато разберем колко кратък е той съжаляваме за пропуснатото време, през което сме можели да бъдем шастливи. Не разбираме колко много имаме, не разбираме колко скъп подарък държим в ръцете си – живота. Трябва ли да усетим, че си отиваме от този свят, за да се насладим на всеки миг, който ни остава и да не хабим дните си за ненужни глупости.