Procheti.com

Файлове от Астрономия

Общо 24
Обществени науки
  • Слънчевата система

    За Слънчевата система се счита че се е формирала от Слънчевата мъглявина — сгъстен облак от газ и прах дал началото на Слънцето. Под въздействието на собствената си гравитация мъглавината приема формата на въртящ се диск в центъра на който се намира протозвездата (младото Слънце) набираща материал от диска. Когато протозвездата стане достатъчно масивана и плътна в нейното ядро започват да текат термоядрени реакции пораждащи слънчев вятър и електромагнитно лъчение, под действието на които летливите елементи намиращи се близко до звездата "мигрират" в централните части и периферията на протопланетарния диск. Поради тази причина се счита че е невъзможно газови гиганти да се формират в близост до звезда, понеже интензивната слънчева радиация не би позволила натрупването на значителни количества летливи елементи като водород и хелий.
  • Минало и бъдеще на вселената

    В древността доминираща е била представата за особеното положение на Земята във Вселената-считало се е,че тя е неин център и,че Слънцето, Луната,планетите и звездите,т.е. обектите,които се наблюдават във Вселената,се въртят около нея,разположени върху "кристални сфери". От всички "кристални" сфери,сферата на звездите е разположена най-далеч от Земята.Считало е,че звездите са неподвижно разположени върху тази сфера и,че тя цялата се върти около Земята.Това в общи линии е т.нар. геоцентрична система за света.В най-ясна форма тя е била разработена от Аристотел(IV в.пр.н.е).По-късно е доразвита от Птоломей(II в.пр.н.е.),който я е изложил в книгата си "Алмагест". Във вида,даден й от Птоломей геоцентричната система е била приета от църквата и е останала господстваща до епохата на Възраждането. Както се вижда,съгласно птоломеевата система Вселената е крайна,тя е разположена вътре в сферата на неподвижните звезди,която бележи нейната граница.
  • Звезди и съзвездия – митове и легенди

    В ясна нощ, където и да се намираме по земната повърхност, винаги ни се струва, че звездите са еднакво отдалечени от нас, сякаш са разположени по вътрешната повърхност на една сфера, наречена небесна сфера , в центъра на която е нашето око. Тази видима небесна сфера е илюзия, дължаща се на невъзможността на човешкото око да прави разлика между огромните действителни разстояния до небесните тела. В продължение на хилядолетия е господствало схващането, че небесната сфера е границата, до която се простира Вселената. Едва през 1837 – 1839 г. е доказано, че звездите са на огромни и различни разстояния от нас. Но понятието небесна сфера се е запазило в астрономията, понеже е удобно за определяне положението на небесните тела.
  • СПЪТНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР

    Йо се явява един от четирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей през 1610 г. Той ги нарекъл Медицейски луни, в чест на великия тоскански херцог Косма II Медичи.  Все пак се утвърдили имената, дадени на тези спътници от Симон Мариус (1573-1624), наблюдавал ги почти едновременно с Галилей и оспорващ приоритета за това откритие. Той дал на спътниците митологични имена на любимците на Зевс: Йо (J1), Европа  (J2), Ганимед  (J3) и Калисто  (J4). Все пак в този спор приоритета на откритието останало за Галилей, който пръв използвал телескоп като средство за наблюдение и в своята работа “Звезден вестник”, публикувана във Венеция през 1610 г. описал ежедневните си наблюдения на взаимните положения на спътниците от 10 януари до 2 март 1610 г. Първият спътник получил името Йо.