Procheti.com

Файлове от Астрономия

Общо 24
Обществени науки
  • Фотоелектричен ефект

    Фотоефектът е процес, при който от веществото под действието на светлината се отделят електрони.Това явление е изиграло важна роля за развитието на познанията за строежа на веществото и полето и същевременно намира широко практическо приложение в различни области от науката и техниката.Първи Херц през1887г. е забелязъл, че прескачането на електрична искра между два цинкови електрода се улеснява значително, когато единият от тях се облъчва с ултравиолетови лъчи.По-нататъшните систематични изследвания показали, че под действиета на светлината се намалява само отрицателният товар на добре изолирана метална пластинка.Така ако металната пластинка се свърже с електроскоп, натовари се отрицателно и след това се осветли, електроскопът се разтоварва бързо.Но ако е натоварена положително, тя запазва товара си независимо от облъчването.При по-точнии опити се установява, че когато се облъчва неутрална пластинка, тя се наелектризира положително.Тези опити показват, че под действието на светлината от метала се отделят отрицателни товари.По-късно чрез измерване специфичния товар на отделните под действието на светлината наелектризираните частици се установява, че те са електрони.
  • Звезди - структура, раждане на звезди, умиране на звезда, яркост

    Раждането на звезда – Звездите се образуват от облаци, газ и прах. Облакът се върти и материалът в него се свива, разделя и образува по-малки облаци. Те от своя страна също се свиват и разделят. Всеки облак е протозвезда, звезда в процес на развитие. Веднъж след като материалът на развитие в протозвездата е достигнал критичната плътност и температура започват ядрени реакции и се отделя енергия. Ражда се звезда. Когато енергията достигне повърхността, звездата заблестява. Звездите създадени от първичния огромен облак, образуват звездни купове
  • Слънцето

    В ядрото на Слънцето температурата достига 15,106 К. Там в хода на реакциите на термоядрен синтез се генерира неговата енергия. В недрата на Слънцето всяка секунда протичат термоядрени реакции и се отделя толкова енергия, че тя е 10 000 пъти повече от енергията, която е произвело човечеството през цялата история на своето съществуване. Извън ядрото енергията се пренася от лъчението. Зоната в която става това се нарича зона на лъчисто пренасяне. От там до повърхността енергията се пренася от движението на самото вещество. Горещият газ се издига нагоре със скорост няколко km/s, достига повърхността и се охлажда, излъчвайки светлинната си енергия в пространството. Охладен, газът става по-плътен и потъва обратно надолу, където отново се нагрява. Това циклично движение на слънчевото вещество представлява добре познатата ни конвекция.
  • Звезди.Еволюция на звездите

    Газът, от който основно са съставени звездите е водород. При тези високи температури, атомите на водорода не могат да останат цели. Те загубват своите електрони, в резултат на което се получава особен вид газ, състоящ се от протони и неутрони - той се нарича плазма. Звездата се стреми да се свие под действието на гравитационните сили, в резултат на което се повишава температурата в централните й части до милиони и десетки милиони градуси. При тези условия, в плазмата започват да възникват реакции, различни от химическите - т.нар. ядрени. В резултат от сложните процеси, четири ядра на водорода и два електрона образуват ядро на нов химичен елемент - хелий.
  • Системи от звезди

    Изглеждащите близо разположени две или повече звезди на небето в действителност може да са на огромни разстояния в пространството. Класически пример за такива оптично-двойни звезди са Мицар и Алкор от съзвездието Голяма мечка. Днес този пример  е свързан с оптично-двойните звезди по-скоро исторически. Юношите  трябвало да ги виждат, за да станат бойци. Може би с този тест за нормално зрение е свързано тълкуването на имената  – средната ярка звезда от опашката на Голямата мечка ζ Мицар от 2,07 зв. в. и спектрален клас А2V  е “кон”, а по-слабата над нея Алкор от 3,95 зв.в. и спектрален клас А5V, отстояща видимо на 12 дъгови минути – “ездач”. Имената и на двете звезди обаче са арабски и са стигнали до нас някъде от Средните векове. Мицар /Мизар/ се превежда като “средна част” /в случая - на опашката на Голямата мечка/ и още като “свод” - място, където е извивката на “дръжката на черпака” или неестествено дългата меча опашка, а Алкор на арабски е “черен кон”.
  • Звезди

    За да успеят звездите да запазят своя обем и размери, са необходими сили, които да се противопоставят на силите на гравитационното свиване. Газът, от който основно са съставени звездите е водород. При тези високи температури, атомите на водорода не могат да останат цели. Те загубват своите електрони, в резултат на което се получава особен вид газ, състоящ се от протони и неутрони - той се нарича плазма. Звездата се стреми да се свие под действието на гравитационните сили, в резултат на което се повишава температурата в централните й части до милиони и десетки милиони градуси. При тези условия, в плазмата започват да възникват реакции, различни от химическите - т.нар. ядрени. В резултат от сложните процеси, четири ядра на водорода и два електрона образуват ядро на нов химичен елемент - хелий. Тази реакция на образуване на тежки ядра от по-леки се нарича ядрен синтез.
  • Слънчева система

    Средната плътност на планетите-гиганти е близка до плътността на водата (плътността на Уран е най-голяма и достига малко над 1,5 g/cm3), докато планетите от земната група имат няколко пъти по-голяма плътност. Това говори за съществена разлика и в химичния състав. Планетите-гиганти се състоят предимно от леки елементи - водород и хелий. Всички планети-гиганти имат пръстени, като най-силно впечатление прави този на Сатурн. Сред планетите от земната група няма нито една с пръстен. Докато планетите от земната група или въобще нямат, или имат най-много два спътника, то планетите-гиганти имат по повече от 10 спътника. Двете групи се различават и по периоди на околоосно въртене. Докато периодът на планетите от земната група е не по-малък от едно денонощие, то планетите-гиганти се въртят с период около 10 часа (изключение е Нептун, чийто период е 16 часа).
  • Млечният път

    Системното изучаване на Млечният път започва от английския учен Хершел в края на 18 век. Извършвайки преброявания на звездите в различни посоки, той стига до извода, че слънцето се намира вътре в сплесната звездна система. Всички звезди на Млечния път достигащи до 150 млрд. са само част от гигантската звездна система – Галактиката. Една от тях е нашето Слънце. Основната маса звезди в Галактиката е концентрирана във формата на леща, а останалите звезди я обкръжават във формата на сферичен облак. Слънцето се намира не далеч от Галактичната равнина. То стои от центъра на Галактиката на 1/3 от диаметъра. Затова в направление в нейния диаметър ние виждаме повече звезди, отколкото в перпендикулярно направление. Всички звезди както близки така и далечни в диаметрално направление се проектират на небесната сфера в ивица минаваща почти по големия кръг. Тази ивица ние наблюдаваме като Млечен път. Като средната линия на Млечния път е наклонена към равнината на небесния екватор на 62 градуса.
  • Планети от слънчевата система

    От всички планети в Слънчевата система Меркурий е най-близо до Слънцето. Планетата носи името на бързоногия вестител на олимпийските богове Хермес (в римската митология - Меркурий). Той кръжи по силно елиптична орбита на около 60 милиона километра от него, което е около 2,5 пъти по-малко от разстоянието между Земята и Слънцето. Размери и маса Меркурий е една от най-малките планети в Слънчевата система. Нейният диаметър - 4878km, e почти три пъти по-малък от земния. Единствено Плутон е по-малък от нея. Масата на планетата е 20 пъти по-малка от тази на Земята, а средната й плътност е почти колкото земната - 5,44g/cm3. Години и дни Планетата неслучайно носи името на бързоногия вестител на олимпийските богове Хермес (в римската митология - Меркурий). Това е най-бързо движещата се планета в Слънчевата система.
  • Еволюция на звездите

    Звездите могат да дадат много отговори, на от векове задавани въпроси. Веднъж прочетох: „Нека да помислим за нещо всекидневно – за металната лъжица. От къде е дошъл този материал ? Е лъжицата от неръждаема стомана сигурно е направена в някоя фабрика, която е получила основната съставка, стомана, от металургичен завод за черни метали. Заводът пък е получил стоманата от руда, изкопана в някоя мина. Мината символизира железните залежи на Земята. Така, че човек може да се изкуши да отвърне на въпроса, като посочи за източник Земята. Отговорът може да бъде, че то е присъствало в материала от междузвездното пространство, от който се е образувала Земята. Когато една свръхнова избухне, тя изхвърля в пространството произведеното в нея желязо. Желязото е направено в звездата прародител при температура няколко милиарда градуса.