Procheti.com

Файлове от Археология

Общо 5
Обществени науки
  • АЛЕКСАНДРОВСКАТА ГРОБНИЦА

    В настоящата статия ще разгледаме архитектурния и исторически паметник „Александровска гробница“. Името на гробницата идва от селището, намиращо се в близост до културния паметник- село Александрово. Намира се в покрайнините на селото в могилата „Рошавата чука“.
  • Месемврия

    По данни от подводни археологически проучвания по времето на архитектоничното изграждане на класическия полис от апойкисти на Бизантион, Калхедон и тяхната метрополия Мегара в края на шести век преди христа той има площ от около 40 ха. С покачване на морското ниво, подложен на силна абразия, той постепенно губи значителна части от територията си, особено интензивно в източна и югоизточна посока. През средновековието намалява с около една четвърт, като през 10 в. е с дължина 850 м, ширина около 300 м и площ 24 ха. Застроените градски зони се редуцират и вследствие тектоничните процеси в региона, данни за което има за 63 г.пр. Хр 1063 г., 1688 г., 1778 г. и 1955 г. Тази топографска обусловена рамка – селище – полуостров, осигурява относителна политическа и стопанска автономност на месамбрийското население през класическата и елинистическата епоха, когато изградена и адекватна градска архитектурна среда.
  • Антична вила Армира

    Вила Армира е изградена от ломени варовикови камъни, на които само лицата са оформени като блокчета, а на тези с малка дебелина лицевата страна не е обработена. Камъните вътре в зида са по-дребни свръзани са с хоросан. Скреперите са попаднали на най-богатата с находки част от вилата перистила. От тях започват и разкопките. Особено характерно при разкопаването на перистила е изобилието на мраморни фрагменти. В северозападния ъгъл и в цялата северна половина на перистила са намерени части от облицовката. Облицовката на южната половина на перистила е разнесена.
  • Характеристика на керамиката от късната бронзова епоха в днешните северни български земи

    В границите на съвременна България, разглежданата култура заема северозападните ù територии, между р. Дунав на север, р. Искър на изток, предпланините на Стара планина на юг и съвременната българо-сръбска граница на запад (Панайотов,  Вълчанова 1989: 8). Извън нея се открива в днешна североизточна Сърбия и югозападна Румъния (Панайотов,  Вълчанова 1989: 8; Shalganova 1995: 291). Нейното съществуване се поставя в рамките на късната бронзова епоха (16 - 11в. пр. Хр.). В развитието й се разграничават три фази: ранна, класическа и късна
  • Римската гробница в град Силистра (античен Дуросторум)

    Особено динамична и наситена със събития е историята на града през IV в., когато той се явява основен фортпост на Империята срещу варварските (основно готските) нашествия. В началото на IV в. Дуросторум се радва на специално внимание от императорите Диоклециан (284-305) (посетил града 2 пъти през 304 г.) и Константин Велики (306-337), когато укрепителната система е разширена с построяването на кастел и пристанище на Дунавския бряг. Това е и времето на ускорена християнизация, предшествана от гонения срещу раннохристиянската община в Дуросторум и селищата в градската територия. Между 303 и 307 г. мъченическа смърт тук постигат св. Дазий, св. Юлий, св. Валентиниан, св. Пазикрат, св. Маркиан, св. Никандър, св. Максим, св. Калиник и други, а през 362 г. е изгорен последният раннохристиянски мъченик в Силистра и Мизия св. Емилиан Доростолски.